Походът на Зеления граф срещу България ясно показва колко нехаещи са реално част от западните държави за набиращия сила нашественик.
Герой или страхливец? Около тези събирателни гравитират малко или повече всички хипотези за българския владетел.
Конституционната тема е дело на двамата големи на последната четвърт на ХІХ век в България – Константин Стоилов и Стефан Стамболов.
По всички стандарти триумфът на Румъния е безславен. Българите от онова време наричат похода им с презрение – „Кокошкарския поход“. Срещу румънската армия не воюва никой, ударът в гръб е непредизвикан и лишен от морална обосновка.
Атентатът срещу Стефан Стамболов е събитие, което се оказва преломно в развитието на българския политическия живот. Българският държавник среща смъртта си по особено мъчителен начин, в центъра на София, пред очите на десетки свои привърженици и врагове.
Нощта на 29 октомври срещу 30 октомври 1913 година на пода в наетата квартира от семейство Яворови на ул. “Раковски” № 136 лежат жена и мъж. Жената, на име Лора, е мъртва, а мъжът – Пейо, е тежко ранен в главата. С рана, чието следствие е прогресивно ослепяване.
При подготовката на Съединението и в борбата за неговата защита българите показват политическа зрялост, а само месец по-късно и военна доблест в боевете при Сливница, Драгоман, Пирот и Видин.
След така чаканото Освобождение на България, българският народ трябва да се справи с нелеките задачи да изгради свои собствени държавни институции и да създаде своя собствена конституция. И макар прекараните години под чужда власт да спират развитието им, българите се справят и изготвят своята първа конституция – Търновската, която несъмнено се превръща в онази стабилна основа, без която е...
С помощта на нашите приятели от SmartiGraphs направихме тази инфографика, която представя по един интересен начин историята и фактите около празника.
Американският кореспондент се превръща в застъпник на българска кауза, вместо да остане просто безпристрастен наблюдател.
Целта на този материал е да хвърли една по-различна светлина върху българската дипломация и да покаже, че не винаги българите печелят войните на бойното поле, но ги губят на масата на дипломацията.
Самостоятелното управление на БЗНС в периода 1920-1923 година е един от най-противоречивите периоди в историята на Третото българско царство. Макар и дошли на власт чрез демократични избори, ръководителите на Земеделския съюз извършват редица действия, които са в разрез с представите за демократично управление. Целта на настоящата статия е да хвърли трезв и обективен поглед върху някои от недемократичните стъпки...