За едни походът му е безумие, безразсъдство, болна амбиция, която му струва живота, а за други – подвиг, гордост, величие за целия ни народ. Какво ли не се е изписало и изговорило през годините за Христо Проданов.
Окончателен удар върху „българската следа“ нанася самият папа Йоан Павел II, който по време на посещението си в България през 2002 година категорично заявява, че не вярва в участие на българите в атентата.
Целта на този материал е да хвърли една по-различна светлина върху българската дипломация и да покаже, че не винаги българите печелят войните на бойното поле, но ги губят на масата на дипломацията.
През 1891 година правителството на Стамболов поставя начало на панаирното дело в България, като взема решение за организиране през следващата година в Пловдив на голямо търговско изложение.
Великденската акция е кулминационният момент в борбата на българите за църковна независимост. На 3 април 1860 година по време на тържествената великденска служба в храма „Св. Стефан“ в квартал Фенер, в Цариград, митрополит Иларион Макариополски извършва този смел акт на неподчинение към Цариградката патриаршия, поставяйки българските национални интереси над тези на църквата. Цитатът от произведението „Българският Великден или страстите...
По всички стандарти триумфът на Румъния е безславен. Българите от онова време наричат похода им с презрение – „Кокошкарския поход“. Срещу румънската армия не воюва никой, ударът в гръб е непредизвикан и лишен от морална обосновка.
За една монархия раждането на мъжки престолонаследник винаги е дългоочаквано събитие. България, макар и със сравнително кратка монархическа история, не прави изключение.
Политическият живот на България никога не е бил лишен от интриги, скандали и спорни моменти. Показателна за това е т.нар. Деклозиерова афера, развихрила се в навечерието на влизането на България в Първата световна война.
За да вникнем в нейната същина трябва да се върнем към Българското лято на 1915 година. Така историците наричат периода, в който Антантата и Централните сили...
Военният съюз и свързаният с него политически кръг „Звено“, водени от опитните превратаджии Кимон Георгиев и Дамян Велчев, подготвят преврат още от края на октомври 1933 г. Цар Борис, разбира се, е наясно със случващото се. След разкритията на Анри Пози за намеренията на държавите от Балканската Антанта и предвид на ставащите все по-ясни сигнали, царят решава да действа.
Атентатът срещу Стефан Стамболов е събитие, което се оказва преломно в развитието на българския политическия живот. Българският държавник среща смъртта си по особено мъчителен начин, в центъра на София, пред очите на десетки свои привърженици и врагове.
Темата за спасяването на българските евреи изобилства от противоречия, неясноти и различни теории. Макар и случили се преди едва 75 години, деликатността на събитията ги прави толкова благодатни за приписване на заслуги или целенасочено очерняне на противници, че всяка личност, институция или мярка, замесена по един или друг начин с този казус, е била оспорвана, лансирана или отхвърляна.
В тези...
Падането на българската държава под византийска власт е съпътствано от условия и предпоставки, които предхождат управлението на Самуил с повече от век.