Стефан Стамболов - човек, за когото и до днес няма единно мнение. От една страна същински водач на нацията и политик, защитаващ единствено държавните интереси, а от друга – егоцентрик, държал властта чрез терор. С тези две лица Стамболов е представен и от съвременниците си.
За българския читател особено интересен е фактът, че един от репортажите на Хемингуей – „Бежанци от Тракия”, в който журналистът описва изселването на бежанци от Тракия след Гръцко-турската война от 1922 година, при публикуването си в торонтския вестник „Дейли Стар” е означен като изпратен от София.
Неминуемо всеки военен конфликт води със себе си икономически последици, било то тежки или благоприятни, не само за участващите в него, а и за близки или далечни държави.
Балканската война е преломен момент от нашето минало. Една млада държава се изправя срещу доскорошния си господар в опит за извоюване на националното си обединение. Ентусиазмът и бойният дух на родния войник донасят славен изход от военния конфликт. Българската армия извършва чудеса от храброст, които карат целият свят да обърне погледа си към тази непозната за него европейска страна. Именно...
Стефан Стамболов. За някои противоречива личност, за други национален герой. Революционер, поет, държавник - това са само част от призванията на родения в Търново българин.
Храмът „Св. Неделя“ – един безспорен монумент на духовната извисеност на българския народ, символ на любовта към божественото.
Действията на Йоан Свинепаса ясно показват, че през средните векове с бойна слава могат да се окичат не само владетели и пълководци, ами и обикновени хора. Проявената воинска доблест и смелост на този българин и неговите подчинени, макар да не води до значими последици, със сигурност може да бъде наредена сред проявите на българската храброст.
Реч на Григор Пърличев държана в Охрид на 8 март 1870 г. по случай обявяването на фермана за Българската екзархия на 28 февруари същата година. Речта е публикувана в цариградския вестник “Право“, бр. 6 от 1870 г.По-късно препечатана и от охридянина Евтим Спространов (р. 1868 г. и един от “Лоза”-рите) в „По възражданьето въ градъ Охридъ“, Сборникъ за Народни...
Александър Батенберг е първият български монарх след Освобождението. Ето как Алексаднър Головин описва съхранения у бившия монарх спомен за България.
С внезапното нападение на Германия над Полша на 1 септември 1939 година започва Втората световна война. Подготвяна дълги години, тя постепенно въвлича в своята орбита 61 държави. Една от тях е и България. Макар страната ни да е второстепенен участник във военния конфликт, българският войник успява за пореден път да покаже на света своите качества, извършвайки чудеса от храброст. Именно...
На изображението: Дан Колов вижда за първи път майка си след 30 години. Датата е 7 април 1935 година, денят – понеделник. За първи път от 30 години Дан Колов стъпва на българска земя. Едва ли ще е пресилено да отбележим, че масовата радост, която това събитие предизвиква, може да се сравни единствено с еуфорията от „Лудото американско лято“ на...
Всяка новина за извършен подвиг от българските войски в тежките, но и героични дни на войните за национално обединение е била истинско упование за народа. Към края на 1915 г., вече няколко месеца България е активен участник в Първата световна война в пореден опит да осъществи националния си идеал. В тази първа фаза на конфликта страната ни води кръвопролитни...