Четете втора част на изследването, обхващащо личността на царица Елена и властването ѝ над Серското княжество. За да прочетете първа част, последвайте този адрес. Освен с колоритната личност на държавната си ръководителка, Серското княжество можело да се похвали и с притежанието на крайно нетипична за времето си административна уредба. Под директното председателство на царицата, заседавала така наречената Колегия на Вселенските...
Основано през втората половина на размирния XIV в., от българския деспот Йоан Комнин (брат на цар Иван Александър), Валонското княжество бързо приема ролята на търсен търговски и политически партньор от могъщите средиземноморски републики Венеция и Дубровник. Стратегическото разположение на Валона върху Адриатическия бряг и контрола върху Онтарския провлак позволяват на българското владение да просперира в условията на засиленото търговско корабоплаване,...
Цар Иван Александър е сред българските владетели, пораждащи полемика още със споменаването на името им. Неговият образ в родната историография никога не е бил балансиран, винаги силно поляризиран между „осанна“ и „разпни го“. В настоящата студия обаче няма да се спираме на спецификите на неговото управление, а ще се опитаме да надникнем в десетилетията преди неговото възшествие за да...
Момчил не е типичният образ на български герой с идеалистични възгледи и последователни действия, но едно е сигурно – уважение към него показвали както приближените му, така и враговете му.
В настоящия материал ще разберете как българският цар от Скопие Константин Тих-Асен влиза в съюз с татарския хан Берке, за да спаси селджукски султан от византийски плен и какви последица има това за българската държава.
Еднозначен отговор на този въпрос не може да бъде даден поне засега. Оставяме на Вас да направите собствено заключение, а това какво историята ще приеме за по-достоверно само времето ще покаже.
През ΙΧ първата половина на X в. българската държава се издига като една от могъщите европейски сили, претендент за хегемония в Източна и Югоизточна Европа и способна да отстоява интересите си пред Византийската и Франкската империи. Тези външнополитически успехи се дължат до голяма степен на вътрешната хармония и разбирателство, които царят сред населението, включващо основно прабългари и славяни. Процесът...
За някои владетелят на Второто българско царство е виждан като причината за упадъка на българската държавност и виновника за разкола на България. Други приписват на властването на Иван Александър качествата на истински втори Златен век за българските култура и политическо могъщество.
На 8 октомври 927 г. камбанен звън на църквата „Св. Богородица“ в Константинопол прогласява сключването на брачния съюз между българския владетел Петър I и ромейската принцеса Мария Лакапина. С този династичен брак се слага символичният край на продължилата десетилетия война между България и Византийската империя.
Залезът на династията Дуло през 40-те години на VIII в. дава възможност за изява на българската политическа сцена на представители на други болярски родове. Първият такъв владетел, упоменат в Именника на българските ханове, е Кормисош – благородник, издигнат до върховете на властта от рода Вокил. Кормисош, както надлежно е отбелязано в Именника, „изменя“ рода Дуло и макар в никой друг...
За Ивайло – „селския цар“, се е писало много, особено преди 1989 година, когато въстанието на „човек от народа“ буди особени симпатии сред историографите. Настоящият материал обаче излиза извън идеологическите и политическите рамки и дава обективен поглед върху живота на този легендарен образ. Времето, в което Ивайло се появява на историческата сцена е период на изпитания за българската държава. Славните години...
Защо Иван Шишман избира Никопол и защо не помага на обсадения Търновград? Един наскоро намерен документ в библиотеката на Румънската академия на науките хвърля светлина върху драматичните събития в Търново, описани от Григорий Цамблак.