Тъмата беше толкова непрогледна, че очите на Александър сами рисуваха фигури и силуети с тебеширено гъстата мъгла върху небесното платно. Водните изпаренията, премесени с плътен барутен дим танцуваха по уморените му клепки като бавно, тежко и продължително се опитваха да ги затворят. Разбрали, че не могат да надделеят, те се дотъркаляха върху офицерския му шинел и го покриха като...