Стихотворението „До моето първо либе“ е публикувано на 10 юни 1871 година в първия брой на издавания от Христо Ботев вестник „Дума на българските емигранти“. В своята творба поетът противопоставя реалния живот на робство и мъки с илюзорния свят на любовта. Това противоречие е представено посредством песента на либето и песента на гората. Лирическият герой не желае да се вслушва в...
Стихотворението „Тиха победа" е публикувано за първи път в списание „Отечество" през 1916 година. То представлява елегия, изпълнена с безгранична обич към света, към всички хора, независимо дали са врагове или приятели. Дебелянов се е устремил към върховните идеали на своя народ, но въпреки това в произведението му индивидуалните преживявания и лично-емоционалното надделяват. Лирическият герой се изправя лице в лице...
В елегията „Елате ни вижте!“, разработена в 9 строфи от по 5 стиха, контрастно са представени образите на народа и на управляващите. По време на написването ѝ Иван Вазов е министър на образованието, но текстът не звучи демагогски. Силата на внушението безспорно е в социалния протест. Утопично звучи призивът към управляващите да се трогнат от тежкото положение на народа...
Стихотворението "Прозорец" е публикувано през 1925 година. В него авторът изгражда една красива и идеалистична представа за света, която контрастира с реалността. Чрез добре съчетани приказни мотиви авторът потвърждава невъзможността да се избяга от действителността - тя е непобедима и диаболична.
Прозорец
Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора...
След Първата световна война, когато българската литература е пред пропаст, на „хоризонта” се появява Христо Смирненски. Повлиян от случващото се по света и у нас, той се връща към темата за революция, родното и колективното, но обръща и специално внимание на жертвите на обществото, на онеправданите.Стихотворението „Юноша” представлява монолог, започващ с най–болезненият въпрос за човешкото съществуване: „Аз не зная...
„Ни лъх не дъхва над полени" е лирическа миниатюра, първото от 93-те стихотворения, поместени в стихосбирката „Сън за щастие", издадена през 1906 година. Творбата е определяна като програмна миниатюра, не само защото е встъплителна, но и защото в нея е заложен концептуалния модел на цялата книга. Тя отваря композиционната рамка на цикъла и въвежда един от основните образи – този...
„Самотен гроб в самотен кът" е последната лирическа миниатюра от стихосбирката „Сън за щастие", публикувана през 1906 година. Гробът е осмислен като краят на човешкия път, като последен и вечен покой. Именно затова позиционирането на творбата е осмислено като смислов завършек на идейно-естетическите внушения на стихосбирката. Творбата интерпретира вечния философски проблем за човешкото съществуване в живота и в смъртта, чрез...
Стихотворението “Един убит” е сред последните стихотворения, писани на фронта, а за повод се смята едно писмо на непознат френски войник, което Димчо Дебелянов намира.
Сонетът „Пловдив" е публикуван за първи път след смъртта на Дебелянов, през 1920 година, в книгата „Стихотворения". Авторът изгражда символния образ на града като място на грехопадението, където личността и моралът са поругани и отречени. Все пак лирическият говорител се лута из това обречено място, търсейки път към бъдещето, чрез миналото. В творбата откриваме темата за песимизма, за погубената...
Представяме ви едно от най-въздействащите Вапцарови стихотворения, което е част от цикъла “Песни за човека”.
Стихотворението "Стихии" е част от цикъла "Вечната и святата". Чрез тази творба Багряна представя новия образ на жената в българската литература. Заглавието е знаково и цели асоциации с неукротимите сили на природата - такава е и същността на женското начало.
Стихии
Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите,...
Цикълът “Децата на града” на Христо Смирненски представя съдбите на най-унижените и оскърбените в света на социалното неравноправие човешки същества.