"Песен на човека" е философско стихотворение, част от стихосбирката "Подир сенките на облаците".  Творбата представлява поетическа дисекция на човешката природа, своеобразен диалог с духовното, с познанието. Това е химн на неспокойната, вечнотърсеща човешка природа, дълбоко тревожна по своята същност. Лирическият герой живее в свят, в който тотално са разколебани представите за сигурност и устойчивост. Усилията на човека имат смисъл само...
Лирическият герой в Яворовите творби е вечно търсещият и страдащ. Такъв е и в стихотворението от символистичния период на Пейо Яворов – „Ще бъдеш в бяло”. Но тази лутаща се и раздвоена душа на Аза е подвластна на най – нежното и истинско чувство любовта. Постоянното присъствие на белия цвят символизира именно непорочността и ангелското, които се пораждат, когато човек ...
“Eлегия” е едно от философските стихотворения на поета и революционер Христо Ботев, което той публикува за първи път във в. “Свобода” през 1870г.
Стихотворението „Сенки” е публикувано през 1906 г. в кн. 6-7 на сп. „Мисъл”, като част от цикъла „Дневник”, а по-късно е включено в стихосбирката „Подир сенките на облаците”. Откроява се с характерни за Яворовия поетически свят мотиви и образи, организация на стиха и внушения.Текстът се разграничава от реалистичната образност още чрез заглавието си. Сянката е отражение, проекция, иреалност, другост.  Основната...
Представяме ви едно великолепно стихотворение на Димчо Дебелянов, което винаги докосва дълбоко българите, които са далеч от родния си дом
„Помниш ли, помниш ли...” е една от емблематичните творби в творчеството на Димчо Дебелянов. Елегията е публикувана за първи път в списание „Родно изкуство” на 24 ноември 1914 година. Както е известно, животът на Дебелянов е драматично раздвоен между миналото и настоящето, между спомена и реалността. Тъгата е постоянна спътница на Дебеляновата поезия. Тя връща носталгичните спомени за „тихия двор” и...
video
Подготвихме този клип преди няколко години.В него ви представяме един различен прочит на прочувственото стихотворение „Цветарка“, дело на Христо Смирненски.Приятно гледане!Автор на видеото: Роберт Димитров
Стихотворението „Болница" е част от първата стихосбирка на писателя - „Прозорец" и е издадено през 1923 година. Черно-бялата графичност в творбата навява обреченост, безперспективност, застиналост. Хората са представени бездушни - като предмети. Внушава се, че смъртта е победителката в затвореното пространство на болницата. Откриваме вечния акцент в творчеството на Далчев - материалният свят, взел превес над духовния.   Болница   Тази бяла варосана зала...
Няма българин, който да не помни стиховете “Родна реч, омайна, сладка…” или “Бяла, спретната къщурка…”, и да не се е просълзявал, когато слуша “Я кажи ми, облаче ле бяло...”. Ран Босилек (псевдоним на Генчо Станчев Негенцов) е авторът, чиито стихове и книги са станали толкова популярни, че мнозина ги смятат за народно творчество. Авторът оставя богато литературно наследство за деца...
Стихотворението "Стон" е написано през 1906 година и намира своето място в стихосбирката "Подир сенките на облаците".  Заглавието и посвещението насочват към основната тема на стихотворението, а именно любовта в своите две измерения - духовното и плътското. Поетът държи да подчертае усещането на страдание, което любовното чувство предизвиква, а заедно с това споменава името на любимата - виновник за сложните...
През 1928 година Атанас Далчев публикува своите „Стихотворения”, част от които е и произведението му „Kнигите”. То интерпретира темата за познанието като самота на духа. Този мотив в Далчевата поезия има двойнствен смисъл. Книгите, знанието, словото са път за опознаване на света, но и отчуждават от живота. Смисълът на съществуването според поета е досег до действителното, човешкото, а животът,...
Образът на майката е често възпяван и увековечаван в българската литература като силна, любяща и всеотдайна. Такава е за патриарха на българската литература.