„Cis moll" е една от философските поеми на Пенчо Славейков, публикувана за пръв път в списание „Мисъл" през 1892 година. Впоследствие тя намира място в стихосбирката „Епически песни", издадена през 1907 година. Епиграфът So pocht das Schicksal an die Pforte се превежда като „Така съдбата чука на вратата", мотивът по който е направена Пета симфония на Бетовен в до минор....
Одата „Кочо“ е поместена в цикъла „Епопея на забравените“. Тя е третото от дванадесетте стихотворения, написани от Вазов в период 1881-1884 година. Още заглавието на цикъла ни въвежда в смисъла на тези оди. Това е повествование за най-добрите, най-достойните, създателите на идеала, на висотите в обществената ценностна система, които за съжаление са забравени, тяхната памет е поругана чрез невежеството...
Одата „Паисий“ е част от цикъла „Епопея на забравените“. Тя е шеста подред сред дванадесетте стихотворения, написани от Вазов в период 1881-1884 година. Още заглавието на цикъла ни въвежда в смисъла на тези оди – това е повествование за най-добрите, най-достойните, създателите на идеала, на висотите в обществената ценностна система, които за съжаление са забравени, тяхната памет е поругана чрез...
Одата „Левски“ е поместена в цикъла „Епопея на забравените“. На нея е отредено първо място сред дванадесетте поеми, написани от Вазов в периода 1881-1884 година. Още заглавието на произведението ни въвежда в смисъла на тези оди. Това е повествование за най-добрите, най-достойните, създателите на идеала, на висотите в обществената ценностна система, които за съжаление са забравени, тяхната памет е...
Стихотворението „При Рилския манастир“ на Вазов е част от цикъла „В лоното на Рила“. В творбата се сливат две смислово различни части на природата – природата като наднационална и божествена, и природата като родно пространство. Усеща се възвишения патриотизъм на поета, но това не е творба, целяща единствено да възхвали красотата на Рила, това е творба, показваща къде авторът се...
Хаджи Димитър“ е баладична поема, издадена за пръв път във вестник „Независимост“ през 1873 година. Заглавието е име на конкретна историческа личност, което обвързва текста с реалността. Стихотворението е написано по повод сражението на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 година, когато Хаджи Димитър бива смъртносно ранен. Творбата е определена като балада. В нея присъстват едновременно героичното, трагичното и фантастичното,...
Стихотворението „Към брата си“ е написано от Христо Ботев в първите месеци от живота му в Румъния. Издадено е във вестник „Дунавска зора“ на 12 февруари 1868 година. Лирическият говорител е страдащ човек, разпънат между любовта към народа и омразата към поробителя. Лиричното пространство е също раздвоено – между вътрешния свят и външния. Основното послание на творбата е, че човек...
Стихотворението „На прощаване“ е написано през 1868 година и е поместено във втория брой на вестник „Дума на българските емигранти“ през 1871 година. Творбата представлява лирическа изповед, в която лирическият говорител с обръща към майка си със зов за разбиране и подкрепа. Ботев преосмисля възрожденския призив „свобода или смърт“, като при него двете понятия са част от едно смислово...
Стихотворението „До моето първо либе“ е публикувано на 10 юни 1871 година в първия брой на издавания от Христо Ботев вестник „Дума на българските емигранти“. В своята творба поетът противопоставя реалния живот на робство и мъки с илюзорния свят на любовта. Това противоречие е представено посредством песента на либето и песента на гората. Лирическият герой не желае да се вслушва в...
Стихотворението "Към себе си" е част от стихосбирката "Още съм жив". В него авторът дава израз на своята вяра, че хората са сами в живота си и трябва да са способни да се справят с трудностите, които той им поднася, самостоятелно, без чужда помощ. Творбата завършва с максимата, че дори човекът загубил всичко не бива да губи самоличността си.
Дамян Дамянов...
В това стихотворение Дамянов противопоставя две истории - тази на лирическия говорител в реалността и илюзорната - на жестокия, безсърдечен разбойник.
Сонетът „Пловдив" е публикуван за първи път след смъртта на Дебелянов, през 1920 година, в книгата „Стихотворения". Авторът изгражда символния образ на града като място на грехопадението, където личността и моралът са поругани и отречени. Все пак лирическият говорител се лута из това обречено място, търсейки път към бъдещето, чрез миналото. В творбата откриваме темата за песимизма, за погубената...