Асен Петков Коларов, познат под псевдонима Асен Разцветников и определян като един от най-ярките представители на „септемврийската литература“, и до днес остава неразбран от мнозина. Основна проблематика при възприемане на творческия му образ е дълбокото несъответствие между жизнерадостните стихотворения на автора („Сънчо“, „Вълчо и Лисана“, „Кос“, „Щурчово конче“ и много други), с които са израснали няколко поколения български деца,...
Стихотворението „Вяра" е публикувано в единствената стихосбирка на Вапцаров - „Моторни песни", която е издадена през 1940 година. То е лирична декларация, интимна изповед, послание към бъдещите поколения.
„Вяра" е написано като програмно стихотворение специално за „Моторни песни" и не е печатано никъде преди и след това.
То е замислено така, че да придаде платформа и цялост на стихосбирката, да скрепи в едно двете...
Стихотворението е последната творба на Вапцаров. Написано е на стената на килията няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на автора.
Стихотворението "Прозорец" е публикувано през 1925 година. В него авторът изгражда една красива и идеалистична представа за света, която контрастира с реалността. Чрез добре съчетани приказни мотиви авторът потвърждава невъзможността да се избяга от действителността - тя е непобедима и диаболична.
Прозорец
Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора...
Творбата „Двубой“ е публикувана в единствената стихосбирка на Вапцаров – „Моторни песни“, издадена през 1940 година. Творбата представя един непрекъснат двубой, една жестока и сурова битка между лирическия говорител и живота – несломимата воля и романтизъм се сблъсква с мъчителна бездна от труд, страдание и нравствен упадък.
Двубой
Ние сплетохме здраво ръце,
с тебе се счепкахме здраво.
Кръв капе от мойто сърце,
грохнал си ти....
Творбата остава в българската литература като едно от най-красивите и искрени любовни послания, наситена със силен автобиографичен характер.
„Линее нашто поколенье” е стихотворение на народния поет Иван Вазов. Творбата е написана през 1883 година и е публикувана в стихосбирката „Поля и гори”.
Жанрът на стихотворението е гражданска елегия, която носи универсални послания, като самата липса на заглавие също спомага за това.
Лирическата изповед на поета е наситена с искреност и драматизъм.
Реторичният похват (2 обръщения - към съвременниците си и...
Стихотворението "Към себе си" е част от стихосбирката "Още съм жив". В него авторът дава израз на своята вяра, че хората са сами в живота си и трябва да са способни да се справят с трудностите, които той им поднася, самостоятелно, без чужда помощ. Творбата завършва с максимата, че дори човекът загубил всичко не бива да губи самоличността си.
Дамян Дамянов...
Представяме ви едно от най-въздействащите стихотворения на любовна тематика в българската литература.
Стамен Панчев е от онези българи, които през 1912 година от интелектуалци и културни дейци се превръщат в смели войни. Овладян от чувство на патриотизъм и себеотрицание, той се впуска в боевете, но наред с бойния вик „Ура“ и желанието да отблъсне неприятеля, от неговото съзнание никога не изчезва човещината и любовта към ближния.
Именно на ужасът от войната, Стамен...
В творбата "Потомка" е изграден образ на жената, чийто порив е към свобода, а любовта е в основата на нов род, който не се съобразява с прегради и забрани.
През 1928 година Атанас Далчев публикува своите „Стихотворения”, част от които е и произведението му „Kнигите”. То интерпретира темата за познанието като самота на духа. Този мотив в Далчевата поезия има двойнствен смисъл. Книгите, знанието, словото са път за опознаване на света, но и отчуждават от живота. Смисълът на съществуването според поета е досег до действителното, човешкото, а животът,...