Поводът за създаване на одата „Българският език” (публикувана през 1883 година в стихосбирката „Поля и гори“) са твърденията за неговата грубост и неблагозвучност. Заглавието насочва към националната принадлежност на езика, към неговата уникалност, а това е достатъчно условие да породи гордост у всеки българин. Основен мотив в цялото творчество на Иван Вазов е любовта към всичко родно, а възхвалата на свещения и прекрасен език е тезата, с която са победени хулителите. Стихотворението заявява Вазовото разбиране за мисията на поета. Той трябва да представи перипетиите на езика чрез силата на самия него и да реабилитира позицията на словото в духовното пространство на нацията. Краят на одата придобива смисъла на обет за личния принос към съдбата на езика и изразяват готовността за съхранението му.

 

Българският език

                                        

       Език свещен на моите деди

език на мъки, стонове вековни,

език на тая, дето ни роди

за радост не — за ядове отровни.

 

Език прекрасен, кой те не руга

и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се е някой досега

в мелодьята на твойте звуци сладки?

 

Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива —

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?

 

Не, ти падна под общия позор,

охулен, опетнен със думи кални:

и чуждите, и нашите, във хор,

отрекоха те, о, език страдални!

 

Не си можал да въплътиш във теб

съзнаньята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп —

за груб брътвеж те само бил орисал!

 

Тъй слушам си, откак съм на света!

Си туй ругателство ужасно, модно,

си тоя отзив, низка клевета,

що слетя всичко мило нам и родно.

 

Ох, аз ще взема черния ти срам

и той ще стане мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на бъдещото бодро поколенье;

 

ох, аз ще те обриша от калта

и в твоя чистий бляск ще те покажа,

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.