Братята Димитър и Константин Миладинови са родени в град Струга в семейството на Христо и Султана Миладинови. Родителите им имат общо 8 деца – шест сина и две дъщери. Баща им се занимава с грънчарство, а майка им още от най-крехка детска възраст, чрез песните, които пее, възпитава у децата си усет и любов към красотата и хармонията на народната песен.

Димитър Миладинов

Димитър Миладинов е роден през 1810 година. В ранна възраст постъпва като послушник в манастира „Свети Наум”. През 1829 година учи в гръцко училище в Охрид, а в периода 1830 – 1832 година е учител там. След това продължава образованието си в гимназията в Янина. В годините между 1836 и 1839 година учителства отново в Охрид, но е принуден от гръцкия владика да напусне училището. Преподава още в училищата в Струга, Прилеп, Кукуш, село Магарево и Битоля.

През целия си живот Димитър Миладинов работи за създаването и укрепването на българските училища. Въпреки образованието си, придобито в Гърция, той се опитва да премахне гръцкия език като основен при преподаването на българските ученици. Заради тези родолюбиви действия, Димитър Миладинов е преследван от гръцките духовници. През 1856 година като учител в Прилеп успява да въведе изучаването на български език в гръцкото училище. В периода 1859-1861 година в Струга и Охрид Миладинов се противопоставя на гръцката асимилаторска политика и оглавява борбата за самостоятелна българска църква. Превежда черковни молитви от гръцки на български, които да могат да бъдат четени от свещениците в храма. Прави обиколки на градове и села в Македонско, за да събира средства за построяването на български православен храм в Цариград. Всичко това изостря още повече отношението на гръцките фанариоти и те успяват да внушат на османските власти, че Димитър е „царски душманин“, поради което той е арестуван от турците на 16 февруари 1861 година. Остава в затворите в Охрид, Битоля, Солун, а след това е откаран в Цариградския затвор, където умира на 11 януари 1862 година, най-вероятно поради заболяване от тиф.

Константин Миладинов е роден през 1830 година. Първите години от обучението си той прекарва при брат си Димитър в Струга, Охрид, Кукуш, след което завършва гимназията в Янина. През 1849 година заминава за Атина, където учи елинска филология в местния университет. Продължава обучението си в Русия от 1856 до 1860 година, изучавайки славянска филология в Московския университет. Константин основава Българската дружина „Братски труд“ през 1859 година, в чийто едноименен орган публикува лирика. Поддържа активни връзки с Раковски и активно сътрудничи на списания „Братски труд“ и „Български книжици“, както и на вестник „Дунавски лебед“. След като брат му Димитър е арестуван, Константин заминава за Цариград, за да се опита да го освободи. Узнавайки кой е, османските власти го арестуват и затварят в една килия с брат му. Константин Миладинов умира в затвора на 7 януари 1862 година.

Константин Миладинов

Освен с обществена и просветителска дейност, Братя Миладинови остават в историята и със създаването на сборника „Български народни песни, собрани от братя Миладиновци Димитря и Константина и издани от Константина”. Двамата осъзнават огромното значение на фолклора за опазването на чувството за национална принадлежност. В предговора те написват „Народот в песни изливат чувствата си, в них находвит душевна храна и развлечения; затова в жельба и в радост, по сватба и хоро, на жетва и грозьебранье, на везанье и преденье, по поле и по гори щедро изливат песните, като богат извор; затова можит да се речит, че народот е секогаш и велик певец”.

Братя Миладинови успяват да подберат великолепни фолклорни образци, създавани през тежки векове, но незагубили и разкриващи красотата и разнообразието на културата ни. Първоначално сборникът е написани с гръцки букви, което създава проблеми при издаването му в Москва. Хърватският католически епископ Йосиф Щросмайер се съгласява да подпомогне публикуването му, но при  едно условие- творбата да се пренапише на кирилица. При срещата си с Константин Щросмайер казва: „Гърците са донесли на вас българите много мизерия и проблеми; това е начинът, по който вие трябва да се откажете от тяхното писмо и да прегърнете кирилицата.”. Заради помощта сборникът е посветен на Йосип Щросмайер, а в началото му Братя Миладинови изразяват благодарността си към него.

Сборникът съдържа 660 народни песни в 23 559 стиха, съставени от 12 части. Описани са сватбени обреди, обичаи, вярвания, народни предания, детски игри, поговорки, гатанки, български имена. В предисловието са отбелязани 2000 редки думи. В началото има и 11 нотирани песни, които по-късно отпадат, заради увеличен обем. Песните в сборника са написани на различни диалекти, събирани главно в Струмишко, Кукушко, Битолско, Прилепско, Стружко, но и от района на Панагюрище и София. Книгата завършва с малък речник на латиница („Slova“), обяснен на хърватски и предназначен за хърватските читатели.

Песните в сборника са разделени на 12 дяла – църковни, самовилски, юначни, овчарски, хайдушки, жальовни, хуморески, любовни, сватбени, лазарски, жетварски и исторически песни. Най-обемни са разделите с юнашките, хайдушки и исторически песни. Те оказват важна роля за запазването на българския дух в тежките години на робството. Включените произведения представляват голямо историческо богатство, тъй като със своята сила и историческа наситеност въздействат пряко върху патриотичното самосъзнание на българина.

Съдбата се оказва несправедлива с Братя Миладинови, защото когато заветната им мечта е осъществена и сборникът вече е на бял свят, Константин получава вестта, че Димитър лежи в затвора. Той заминава за Цариград, където споделя тежката участ на брат си. Така създателите на едно велико творение никога не успяват да усетят възхищението и признателността на народа.

Скоро след издаването му части от сборника са преведени на руски, чешки и немски език. Така творбата съумява да заеме важно място както в българската, така и в общославянската култура и история. Сборникът представя изобилието и многообразието на народното ни творчество. Появата му дава тласък в развитието на българската фолклористика, служейки като източник на многобройни научни изследвания в областта на фолклора  ни.

В памет на безсмъртното дело на Братя Миладинови Ви предлагаме да се насладите на песента, записана под №356 в „Сборника за народни песни” – „Велико дульбер бугарко”, изпълнена от топлия глас на Любка Рондова.

 

ВЕЛИКО, ДУЛЬБЕР БУГАРКО

Велико дульбер бугарко,

Велико, една на мама. /2

Да знаиш, лудо, да знаиш

какво е жальба за младост. /2

На порта би ме чекала,

от коня би се сретнала,

за ръка би ме фанала.

В одая би ме отнесла,

постеля би ми послала.

Кажи, Велико, кажи ми

кой ти я даде личбата. /2

Кай си от Бога паднала,

кай си от земя никнала /2

Шо прашаш, лудо, шо прашаш

кой ми я даде личбата. /2

Не сум от Бога паднала,

ниту от земя никнала,

туку от майка родена.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.