Аз – строител на съвременна България: Борис Маринков

0
118

Сиена, Италия, 2014 година – влизам през входа на един от най – красивите храмове в Европа. За миг оставам безмълвен. Величествената и пищно украсена катедрала, намираща се в историческия център на града очарова милиони посетители всяка година. Чувствам се твърде малък пред тази уникална сграда, която наистина респектира с размерите си, но не това ме впечатлява. Първото нещо, от което съм направо поразен е самата пищност, сложност и прецизност, с която са направени детайлите по фасадата, а и вътре в самия храм. Мозайките, фреските, скулптурите, стенописите, иконите, олтарът – всичко, наистина всичко е съвършено до последния детайл! Катедралата е строена повече от триста години. Три века труд на няколко поколения творци, включително Микеланджело, са вложени в тази църква. Именно тази мисъл ме кара да се чувствам толкова малък, толкова нищожен в сравнение с общото дело на всички тези хора. Зидари, копачи, средновековни инженери, архитекти, художници, дърводелци, занаятчии, духовници, дарители, мъже, жени, дори и деца – всички те са дали своя принос за построяването на нещо толкова изящно, което бъдещите поколения са съхранили и до днес.

На излизане от катедралата си мисля за паметника на съветската армия в София. От дълго време в обществото ни присъства въпросът, дали „войникът с шмайзера, вдигнат победоносно във въздуха над столицата ни” трябва да бъде преместен, подменен или дори напълно разрушен. За мен тази дискусия е не само нелепа, но и доста тъжна. Често изтъкваме факта, че България е най – старата държава в Европа, която и до ден днешен е запазила името от създаването си. За съжаление западно-европейските  медии ни представят не в такава светлина, а като най – бедната страна в Европейския съюз. Колкото и да ми е неприятно, трябва да призная, че напълно сме си заслужили тази „слава”. Вместо да се подеме инициатива за изграждане на паметник на основателя на Дунавска България, какъвто все още няма в столицата ни, ние искаме да се разруши вече съществуващ монумент. Може би някои хора си мислят, че като се унищожат всички паметници, сгради, символи на една отминала епоха, това ще ни помогне занапред. Чувал съм хората да казват: „По – лесно да разрушиш нещо старо, отколкото да съградиш нещо ново.” .

Вече сме в колата. Пътуваме из Тоскана – една от най – красивите провинции в Италия. Около пътя навсякъде има лозя. Никъде по хълмовете няма необработено, неоползотворено от човека късче земя. Красивата природа ми напомня за родината. Възхищавам се на хората, които не само се трудят, за да направят селцето, града си, държавата си по – хубаво място за живеене, но и уважават усилията на всички живели и градили по тези земи. Питам се, дали някога и ние, българите, ще осъзнаем, че за да се развиваме като една нация, един народ, една държава трябва да работим не само и единствено за себе си, но и да гледаме общия интерес. Може би ще дойде време, когато ще осъзнаем, че не трябва да завиждаме, а да се радваме на чуждия успех, да си помагаме, а не да си пречим, да гледаме не само себе си и своето семейство, но и да сме готови да подкрепим съсед, приятел, познат, изпаднал в беда, да се стараем да съградим, а не да разрушим…

Всички сме чували крайно песимистичния израз: „Ама то от мен зависи ли нещо въобще?!”. За мен този въпрос е риторичен. Всичко зависи от мен! Да, точно така, човек сам кове съдбата си. Ние сме строители на собствения си живот. От нас зависи дали накрая ще сме съградили голяма и красива сграда, може би, малка спретната къщурка, или просто една колиба, която само чака времето да я повали. Единствено от нас зависи, дали това, което цял живот сме творили ще устои на натиска на времето. За мен това е истинският тест. Той започва едва, когато на Земята остане единствено нашето наследство. В българската история има един велик владетел, чиито велики думи са достигнали до нас през вековете, които трябва да възприемем не само като исторически извор от миналото, разказващ ни за неговите дела, но и като вдъхновение за бъдещето:

Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил.

Великият хан Омуртаг, ще остане в българската история със строителната си дейност, която заедно с дългия мирен период между България и Византия благоприятства развитието на българо – славянската култура. Омуртаг успява да възстанови изтощената от войни българска държава, изгражда наново разрушената от император Никифор столица Плиска, строи нови укрепления и храмове. Вярвам, че българският хан не случайно и наредил посланието да бъде изсечено върху Търновската колона. Мисля си, че трябва да се вслушаме в мъдростта на хана. Всичко в живота ни тук, на Земята е преходно, но това, което оставим за поколенията, ще се помни вечно.

Независимо с какво се занимаваш ти, мой читателю, ти си най – важната част от градежа! Лекар, учител, ученик, инженер, икономист, спортист – какъвто и да си, щом даваш всичко от себе си, може би не веднага, не след година или две, дори не след век, но някой ден аз вярвам, че нашата, собствена „катедрала” ще бъде завършена.

Слънцето залязва над хълмовете на Тоскана. Скоро се връщам в България. Изпълнен съм с надежда. Мотивирал съм се. Вярвам, че като се върна у дома, ще уча по-усърдно, ще работя повече, ще се старая повече, за да мога един ден да кажа: „Не беше лесно, но успяхме! Аз съградих нова България! Аз съм строителят на съвременна България!”

[su_button url=“http://www.bulgarianhistory.org/glasuvaite-za-pobeditel/“ style=“flat“ background=“#f87421″ size=“4″ center=“yes“ radius=“0″ icon=“icon: check-square-o“ text_shadow=“0px 0px 2px #000000″]Гласувайте за победител[/su_button]

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Аз – строител на съвременна България: Борис Маринков
5 от общо 1 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор