Битката при Сливница – триумфът на българското оръжие

5
4035

Мнозина определят битката при Сливница като бойното кръщение на младата българска армия. Това навярно е така, тъй като войската на една свободна от едва седем години държава постига блестяща победа над страна с вече половинвековна военна история. С тази победа българите успяват да защитят по възможно най-категоричния начин Съединението и да покажат на Европа, че на политическата карта се е върнала една държава, готова на всичко да постигне националното си обединение. Въодушевлението и готовността на младата българска армия да защити границите на родината успяват да компенсират факта, че в нея липсват генерали и доказват, че в някои случаи моралът, честта, смелостта и чувството за справедливост са далеч по-важни от чисто техническите аспекти на военния конфликт.

Български войски тръгват от турската граница на запад, след внезапната атака на сърбите

Притеснен от засилването на българското влияние на Балканския полуостров след акта на съединение между Княжество България и Източна Румелия, сръбският крал Милан I заповядва на армията си да извърши едно от най-вероломните нападения в новата история на Балканите. Докато българската войска е на турската граница, очакваща евентуално нападение от империята, западните ни съседи нахлуват в българските земи. Целта им е да достигнат до столицата София, която тогава  е на по-малко от 50 километра от сръбската граница. Отделно сръбски части атакуват и северозападната граница на България, целейки да превземат Видин. Боеве се водят и край Ниш и Пирот.

Българското командване правилно преценява, че трудно малобройните части в Драгоман и Цариброд ще успеят да спрат сръбската армия. Разликата в числеността на моменти е много голяма, като край Царибродските позиции тя достига до съотношение 7:1 в полза на врага. Това принуждава българите да започнат да отстъпват, целейки да достигнат до Сливнишката отбранителна линия, която предоставя най-добри условия за отблъскване на сръбската атака. Тя е построена от италиански работници, голяма част от които се записват като доброволци в българската армия при започването на боевете. Позицията е изградена от три части, командвани съответно от капитан Михаил Савов (ляв фланг), капитан Андрей Блъсков (център) и капитан Атанас Бендерев (десен фланг).

Главната позиция при Сливница, худ. Антони Пьотровски

Битката за Сливница започва на 5 ноември. Съотношението на силите е приблизително 2:1 в полза на сърбите (около и малко над 12 000 българи срещу 25 000 сърби), които осъзнават, че успеят ли да спечелят това сражение, пътят им към София ще бъде открит. Освен това Сърбия разполага със значително повече оръдия от България – 72 срещу 40. В този момент въодушевлението на крал Милан е толкова голямо, че той заявява, че след седмица ще си пие чая в София.  Българската армия обаче успява да защити родината си по един великолепен начин, което удивлява цяла Европа.  В мъгливата утрин на 5-ти ноември 1885 година сърбите предприемат първата си атака на сливнишката позиция. Те се насочват към двата й фланга (по-специално десния), преценявайки, че именно те са слабата част на укреплението. Българите обаче успяват успешно да отблъснат това настъпление без да дадат значителни жертви и дори предприемат контраатака при село Мало Малово. Всички тези действия не позволят на сръбското командване да осъществи очаквания пробив в десния фланг на сливнишката позиция. В края на деня пристигат и първите български подкрепления от Тракия.

На левия фланг боевете започват на следващия ден – 6 ноември. Положението там е значително по-тежко, тъй като Моравската дивизия успява да превземе Брезник и да се съедини с Шумайдийската дивизия. След това двете дивизии се насочват към левия фланг на Сливница, но са забавени от действията на капитан Стефан Кисов, който е изпратен заедно с 1 950 души да атакува сърбите. Макар и неуспешна, тази атака забавя значително напредването на двете дивизии и не позволява пробив в левия фланг на сливнишката линия, с което изпълнява и целта си.

Българите атакуват на нож

На 7-ми ноември идва и повратният момент в Сръбско-българската война. Двете армия успяват да получат подкрепления и числеността им нараства до съответно 32 000 войници за българите и 40 000 за сърбите. От новите си сили по-добре се възползват българите, които преминават в настъпление. Капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочва към село Гургулят и успява да разгроми в сърбите в последвалата битка. На другия фланг сърбите предприемат нова атака, която отново се оказва неуспешна  и не успява да пробие българските позиции. Тогава капитан Марин Маринов, командващ Бдинския полк, заповядва атака „на нож“ и лично повежда войските си срещу врага. Той губи живота си, но неговата част успява да изтласка сърбите, които се обръщат в бяг. Отрядът на Коста Паница също успява да изтласка сърбите и да премина в настъпление, с което се слага край на боевете при  Сливница.

Паметник на капитаните в Сливница

Общо за трите дни българските жертви са 1800 убити и ранени, а сръбските – 2100. Целта обаче е изпълнена и в следващите дни българите обръщат напълно хода на войната и от защитаващи своите позиции преминават в настъпление. Напредват толкова бързо, че скоро навлизат дълбоко в сръбската територия, но намесата на Великите сили не позволява на млада България да довърши победната война. Подвигът на защитниците на Сливница е един от онези моменти в нашата история, които доказват духа на българина и волята му да брани това, което изконно му принадлежи. Съвременниците на събитията дълго след това анализират постигнатото от младата българска армия, която успява не само да срази водилата вече няколко войни сръбска войска, но и да преодолее огромни разстояния за отрицателно време.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Битката при Сливница – триумфът на българското оръжие
4.6 от общо 119 глас(а)
Иван Кънчев
Иван Кънчев е един от създателите на проекта "Българска история" и автор на четири книги. Бакалавър по "Международни отношения" в Софийския университет "Свети Климент Охридски", а към днешна дата се готви за магистърска степен по "Реторика". Най-засилен интерес проявява в областта на съвременната българска история - периода след 1944 година, демократичните промени в България и съпътстващите ги социални промени. Като любими свои теми посочва географията на селищата в България и инфраструктурните проекти.

5 КОМЕНТАРА

  1. “ Докато българската войска е на турската граница, очакваща евентуално нападение от империята, западните ни съседи нахлуват в българските земи. Целта им е да достигнат до столицата София, която тогава е на по-малко от 50 километра от сръбската граница. Отделно сръбски части атакуват и северозападната граница на България, целейки да превземат Видин. Боеве се водят и край Ниш и Пирот.“ Излиза , че по това време Ниш и Пирот са били в България :))

  2. За Иван Кънчев:
    Ако искате историческите Ви статии да имат тежест, трябва да четете историческите извори – спомени от съвременници на събитията и документи от историчаските архиви. За боевете при Сливница в историческия архив на библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, в историческия архив за княз Александър Батенберг има едно писмо до него от 04.06.1887 г. , Берлин, от фон Алтен (майор при Генералщаб) до Александър Батенберг изпраща страниците от в. в. „Мобел – Милитер берихте“, в които се опровергават лъжите по похода към Сливница-Пирот. В статията пише:
    „ В българския щаб през нощта на 19-ти дошли много обезпокояващи новини за напредване на силни сръбски колони от Брезник към София.
    Министър Каравелов съобщил, че в столицата владеела пълна паника и това било поради заговор за сваляне на княза от трона, като начело на заговора били митрополит Климент (Васил Друмев – бел. прев.) и Цанков (Драган Цанков – бел. прев.).
    Ако князът лично не пристигнел в София, то той (Каравелов – бел. прев.) не можел да отговаря за последствията.
    Княз Александър събрал командирите на армията при себе си и им съобщил тези новини.
    Въпреки че една част от офицерите била за оттегляне към София, князът заповядал да останат на сегашните утвърдени позиции, но трябвало да не отговарят на всяко нападение и провокации на противника, докато положението при Брезник и Перник се изяснило. Полковник Попов бил изпратен за защита на левия фланг с 4 батальона и 1 батарея, за да подсили Гургулят. Тогава князът разяснил своя план за действие, след завръщането си на 19-ти вечерта: искал да опита нападателна офанзива, като настигне сърбите в южна посока към турската граница, с предвидения десен фланг и очакваната последна подкрепа (около 12000 души), предал командването на майор Панов и тръгнал на 19-ти сутринта, без военна охрана, към развълнуваната и политически объркана столица.
    Неговото появяване и пристигането на добри новини от Перник, където нямало нито един сръбски войник, успокоило населението, така че той могъл да тръгне за Сливница още по обяд, откъдето вече от часове се чувала силна оръдейна стрелба.
    Против изричните заповеди на княза, които той лично бил издал, Бендерев, на 19-ти преди обяд, бил с неговото засилено крило от около 10000 души и настъпил срещу сръбските позиции на Три уши и Чепън планина. В упорита, с много жертви в битка срещу сръбската Дунавска дивизия и части от Дринската дивизия, Бендерев напреднал. За да го спасят от провал, майор Панов трябвало да го подсили с подкрепление от войската в центъра, въпреки че преди обяд било сериозно нападнато лявото българско крило от сръбската Моравска дивизия, която напредвала към Брезник. Полковник Попов удържал в продължителна и кървава битка сръбската Моравска дивизия и дори след обяд минал в настъпление, за да удари противника от посока Брезник.
    Княз Александър , който в 3 часа след обяд пристигнал на бойното поле и веднага се отзовал на дясното крило на хълма Три уши, намерил тези хълмове вече очистени от сърбите, но възвишенията при Драгоман ги заварва здраво държани от тях. Бендеревите батальони били напълно разложени и изпаднали в безредие от битката, така че не можело да се разчита на тях за следващата офанзива. По същото време не бил решен още изходът от битката, която Попов водел на крайното ляво крило и поради това князът не разполагал с интактни (целокупни – бел. прев.) резерви…
    При целенасочено водачество и употребата на трите готови сръбски дивизии при Три уши и южно от него, недисциплинираността на Бендерев е можела дори да доведе до тежки последици.
    На българите, които след нечувани усилия от началото на бойните действия, наложително им трябвала почивка, останали на 20 и 21 ноември в победоносно отбраняваната укрепена линия и използвали кратката пауза за ред и подреждане на още отсъстващия армейски корпус, както и за попълването на боеприпаси. Полковник Попов достига на 20-ти Брезник…
    На 22 ноември княз Александър започнал офанзивата, която предния ден рекогносцирал (разузнава – бел. прев.) и изтеглил авангарда си напред, за да изтласка неприятеля зад границата …
    С предвождането на главната колона, князът напредвал срещу сръбските позиции при Драгоман и Драгоил.
    Към обяд се развили българските колони за бой, които обикновено, след кратък огън на щик, напредвали от позиция на позиция и привечер, чрез последно енергично настъпление, водено лично от княза, българите завладяли цялата сръбска позиция на източния Драгомански проход.
    Авангардът на колоната на Гуджев нападнала с успех от Чепън планина…
    Княз Александър прекарал нощта на бойното поле при войската и в ранните часове на 27-ми започнало нападение с лявата колона под доказаното водачество на съобразителния и смел полковник Попов, на юг по билото на планината, срещу сръбското ляво крило…
    Сръбската Шумадийска дивизия била отделена северно на Пирот и можело само в посока Княжевац да осъществи изтеглянето си, докато другите дивизии могли да отбият по пътя за Ниш.
    Сръбската армия била разделена по този начин на две и, след като бойната сила и боеприпасите били изчерпани, по-нататъшна съпротива била малко очаквана. (По достоверни източници, на 27 ноември вечерта, разполагали само със 7 патрона на пехотинец.)
    Годишен военен доклад за 1886 г.
    … Интервенцията на Силите на 28 ноември предизвикала прекратяване на вражеските действия и на войната, в която, въпреки малките изгледи за успех, с които тя започнала, чрез примера на младата българска армия, постигнала победа.“
    В библиотеката на СУ има най-подробната биография на Батенберг със всички важни за България събития от Алекс Головин, секретар и приятел на Батенберг. Там са цитирани достоверни документи и лични преживявания на Головин. 666 стр. „Княз Александър I Българский 1879-1886“.
    С действията си Атанас Бендерев за малко да провали войната и заради неговото самолюбие са паднали безмислено десетки български войници. От атаката му не е имало никакъв ефект, освен, че е трябвало да бъде подсилен с части на друи командири и така са се оголили опасно техните позиции.

  3. За Иван Кънчев:
    В статията Ви също не става ясно кой е Героят на Сливница, а това всеки историк трябва поне да спомнава, когато става въпрос за Сръбско-Българската война.

Остави коментар