Началото на XX век безспорно е сред съдбоносните периоди в историята на България. Младото княжество, създало вече управленските си структури, започва с бурни темпове своето развитие, за да се превърне скоро в една от най-бързо напредващите държави на Стария континент.

Да, истина е, че за страната ни не се пише ежедневно в европейската преса както често ни се иска да мислим, но безспорно тя представлява интерес за обществеността в много страни. Сред авторитетните издания изпратили свой кореспондент в България е вестник „Таймс”. Неговото име е небезизвестно – Джеймс Баучер.

Джеймс Баучер се налага като един от най-влиятелните европейски журналисти, чиято позиция оказва влияние върху политическата линия на цели правителства. Ирландецът търси не сензациите, а се осланя на собствената си представа за справедливост и съвест. При това обича да бъде на мястото на събитието, а не да пише по сведения от телеграфа. В статиите си съчетава широката осведоменост с тънък анализ.

Фактът, че кореспондентът на „Таймс” на Балканите се пренася за постоянно в София, където живее и работи между 1892 и 1915 г., е признание за политическата тежест и роля на България в района. В следващите редове ще прочетете откъс от две статии на Баучер, публикувани в авторитетното издание непосредствено след избухването на войната (8 и 9 октомври 1912 г.). Статиите носят заглавията „Подготовката на България напредва“ и „Видът на българите“. Приятно четене!

Джеймс Баучер

Съсредоточаването на българските войски към границата напредва и вече е възможно да се направят някои преценки за неговата организация. Запасните чинове се свикваха чрез обявления по селата. Индивидуални пропуски не бяха издавани. Броят на тези, които откликнаха, далеч надхвърляше очакванията и изискванията. Мъже над допустимата възраст, момчета още незавършили обучението си, мъже, отхвърлени поради негодност да служат се тълпяха и предлагаха своите услуги. Влаковете, композирани от покрити товарни вагони, бяха препълнени; имаше хора по покривите. Само доброто настроение и истинското желание на хората да помогнат на железопътната администрация предотвратиха пълната дезорганизация.

Напрежението продължи два дни и половина. През това време пътищата бяха изпълнени със селяни и каруци от близките села.  Доколкото може да се съди, подготовката, извършена от щаба, спомогна за изключително бързото и спокойно протичане на мобилизацията. От датата на издаването на повиквателните до вчера, когато софийският гарнизон бе в бойна готовност, изминаха само 6 дни. През този период мирновременните части се увеличиха 8 пъти.

Очевидно намерението на българския щаб е да придвижи армиите си към границата по шосе и с влак. Това групиране на войските ще отнеме поне 14 дни. Не трябва да се забравя, че жп линиите тук са еднопосочни и не е възможно на ден да се придвижват повече от 8 влака с войници към фронта.

Впечатлението, което направиха мобилизираните части, които вчера напуснаха София по шосе, общо взето е благоприятно. Пехотата е силна и добре сформирана, а походната дисциплина е добра. Някои от мъжете изглеждаха твърде възрастни, за да могат да понесат изтощителната зимна офанзива, но настроението на всички бе прекрасно. Научавам, че по преценка на българския щаб пехотата е в състояние да осъществява ежедневно преходи от 20 км. Доставката на продоволствия е съобразена с тези изчисления и ще позволи армията да покрие разстоянието в 8-дневен поход, без да се наложи да бъде снабдена с нови запаси.

Артилерията не направи такова благоприятно впечатление, както пехотата. Средната височина на конете е 130 см. Напрежението от войната ще бъде силно почувствувано от артилерията и загубите ще бъдат големи. Информираха ме, че конете в Източна България са много по-добри от тукашните.

Най-слабото звено във военната верига изглежда е транспортът. Каруците, които формират главното транспортно звено, са по държавен стандарт; те са с 4 колела, доста леки и понасят товар средно от 1200 фунта. Втората и третата транспортни линии се състоят от обикновени каруци, теглени от волове или биволи. Те приличат на онези, използувани в Далечния Изток, но конструкцията им не е така стабилна. Скоростта, с която се движат, е най-много 2 мили в час. Без съмнение, походната дисциплина на транспорта бързо ще се подобри. Въпреки недостатъците на артилерията и транспорта тази армия несъмнено представлява ефективно средство за водене на война. Тя се опира на един решителен дух, а в крайна сметка това е най-важният фактор, който води към победа.

Бързината, с която се съсредоточават войските, надхвърля всички очаквания. Става ясно, че други части са изпреварили тукашните. Събитията много бързо ще последват. Групирането се извършва при извънредно спокойствие. В Министерството на войната няма никакви неуредици; всичко там протича с точността на автомат.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Марио Мишев
Марио Мишев е на 25 години. Бакалавър по политология в Софийския университет, завършил Френската гимназия в София. Той е един от създателите на проекта "Българска история", автор на пет книги, както и сценарист на документалните ни филми и поредици. Основна част от работата му е ангажирана с обиколките по училища и уроците по родолюбие, които сдружението осъществява от четири години.

2 КОМЕНТАРА

Вашият отговор на любомир Отмяна на отговора