Стихотворението „Стаята“ е издадено за пръв път през 1925 година. Топосът е зададен чрез заглавието и е разгърнат впоследствие чрез представянето на различните елементи от стаята. Основната тема на творбата е стаята с нейните елементи. При Далчев, тя е знак за отчуждаването на човека от света, което води до обезличаването и неизбежната смърт.  В стихотворението е очертано едно затворено пространство, в което липсва човекът. Вратата носи негативен смисъл. Тя не е просто затворена, а е заключена, т.е. играе роля на преграда към света.

 

Стаята

 

Би казал, че във тази стая

        не е живял отдавна никой,

че е заключена стояла

        с години нейната врата.

Тук има миризма на вехто

        и прах по всичките неща,

тук бавно времето превръща

        във прах безжизнен сякаш всичко.

В ъглите расне неусетно

        вечерната дрезгавина

и вехне есенното слънце

        върху килимите на пода,

а светят жълти зимни дюли,

        наредени върху комода

като голяма броеница

        от кехлибарени зърна.

Какви лица ли отразило

        ревниво пази огледалото?

То сякаш е един прозорец,

        отворен в друг предишен свят.

Часовникът е вече млъкнал

        и в неговия чер ковчег

лежат умрели часовете

        и неподвижно спи махалото.

Портрети на жени, които

        са си отишли от света,

висят, от слънце пожълтели,

        окачени върху стената,

заспала тежко върху пода,

        сънува в здрача тишината

и цялата печална стая

        залязва бавно с вечерта.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.