Атанас Далчев — „Къщата“

10541

В това стихотворение Атанас Далчев описва къщата като едно мрачно и зловещо пространство. Място без лъч светлина, затворено, място без надежда. Място, наподобяващо гробница, където се е настанила смъртта. Празно, пусто и самотно. Дори дъждът не се задържа там. Сивите стени, по които избива влагата са още едно доказателство,че смъртта е единственото нещо в това пусто и затворено място. И с всеки изминал момент картината става все по-зловеща. Вятърът отваря и затваря вратата, а лаят на нощните кучета всява допълнителен ужас. Прекъсната е връзката със света. Животът е спрял. Той съществува, но само в екзистенциален смисъл – като разпадаща се, рушаща се материя.

 

Къщата

 

Сам дяволът я сякаш дал под наем,

но неизвестно кой е наемателят.

Затворена е всякога вратата

а мракът спи и през деня във стаите.

Дъждът гризе мазилката и бяга

през счупените водостоци от олово

и като пот по челото на болен

по сивите стени избива влага.

И снощи (ти видя ли от прозореца?),

когато писна ненадеен вятър,

разтвори се, затвори се вратата,

завиха нощни кучета на двора

и черна сянка, дълга като копие,

разчупи се на каменните стълби

и аз видях, и аз познах там мъртвия,

когото преди девет дни заровиха.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.