През 1928 година Атанас Далчев публикува своите „Стихотворения”, част от които е и произведението му „Kнигите”. То интерпретира темата за познанието като самота на духа. Този мотив в Далчевата поезия има двойнствен смисъл. Книгите, знанието, словото са път за опознаване на света, но и отчуждават от живота. Смисълът на съществуването според поета е досег до действителното, човешкото, а животът, преминал сред илюзорния свят на книгите, е „глух и пуст“.

 

Книгите

Пред мен е книгата разтворена

и денем, и нощя;

все сам, аз не познавам хората,

не зная и света.

Прилитат и отлитат птиците,

изгрява ден, залязва ден:

аз дните си като страниците

прелиствам уморен.

Години да четеш за чуждия

живот на някой чужд,

а твоят, никому ненужен,

да мине глух и пуст.

До мене ти не стигна никога,

о, зов на любовта,

и аз изгубих зарад книгите

живота и света.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.