Датата 9 септември 1944 година преобръща както историческия път на България през XX век, така и личната съдба на милиони хора. Свързаните с предишната власт в по-голяма или по-малка степен попадат под ударите на постепенно установилия се комунистически режим, като някои от тях все пак успяват да се адаптират към новата реалност, без да правят компромис със съвестта си. Сред тях е видния икономист Асен Христофоров, който по неволя се превръща в успешен писател.

Героят на следващия разказ е роден на 16 декември 1910 година в Пловдив в семейството на банковия чиновник Георги Христофоров и съпругата му Мария Кръстев, произхождаща от известния джелепски род Хаджидеянови. Той е първото от общо 3 деца, като брат му Веселин впоследствие ще стане именит юрист. Още в ранна възраст Асен губи баща си, а майка му се омъжва повторно за Гаврил Христофоров, осиновен син на по-големия брат на покойника. Първоначално семейството се мести в Берлин, където Мария следва икономика и малкия Асен започва да ходи на училище именно там. През 1919 година те се завръщат в Пловдив, където Христофоров завършва прогимназия, след което е записан в престижния Робърт колеж в Истанбул.

Асен Христофоров при завършването на Робърт колеж през 1931 година.

Младежът се изявява като отличен спортист, участвайки в отборите по баскетбол, волейбол и лека атлетика, но голямата му страст са книгите. През 1931 година той получава бакалавърска степен по литература, като по време на следването си е редактор на училищния вестник „Робърт Колидж Хералд“. Президентът на учебното заведение Кейлъб Гейтс дава възможност на българина да продължи образованието си в Лондон, но условието е да се занимава с финанси. По време на следването си в Лондонското училище по икономика, където единствено липсата на средства му пречи да защити докторат, Христофоров пише статии за софийските вестници „Зора“ и „Заря“, пловдивския „Борба“. Впечатленията си от Обединеното кралство той обобщава в книгата „Скици из Лондон“, която ще бъде издадена чак през 1945 година.

След завръщането си в България през 1935 година Христофоров заема най-различни длъжности – началник на Конюнктурната служба при Главна дирекция на статистиката, служител в Статистическия институт за стопански проучвания към Софийския университет, хоноруван преподавател в Държавното висше училище за финансови и административни науки (днес УНСС) и др., утвърждавайки се като един от водещите икономисти в страната. По време на Втората световна война работи 3 месеца в Института за световно стопанство в Кил, което впоследствие ще се окаже черна точка за него, редом с критиките му към марксистката икономическа теория.

В новите реалности след 9 септември 1944 година Асен Христофоров се оказва без работа, а семейният му апартамент в София е иззет. Той е принуден да се пресели със съпругата си в село Говедарци, Самоковско. На 16 юни 1951 година бившият икономист, който вече е в полезрението на Държавна сигурност, е арестуван за контактите си с посолството на Великобритания, а през по-голямата част от следващата година лежи в концлагера Белене. След излизането си, Христофоров известно време работи в строителството, докато постепенно подозренията към него отпаднат.

Корицата на романа „Мацакурци“, публикуван през 1958 година.

Познанията му по английски език му помагат да излезе от изолацията и той постъпва на работа в Кабинета на преводача при Съюза на българските писатели. Благодарение на него читателите се запознават с „Белия зъб“ на Джек Лондон, сборника с разкази на Джеймс Джойс „Дъблинчани“, „Трима души в една лодка“ на Джером К. Джером, творби на Емили Бронте и др. Скоро самият Христофоров започва да пише самостоятелни произведения, като на най-голяма популярност се радват романът „Мацакурци“, по-късното му издание „Вуцидей“ и „Иманяри“.

Книгата преплита по неповторим начин реалните личности и събития с художествените сюжети. Героизмът и страданията на българския войник са представени в контраст с интригите и разкоша, завладели софийския царски дворец. Романът ни сблъсква и с неизбежните житейски противопоставяния – любов и омраза, вярност и предателство, смелост и малодушие, пречупени през личната съдба на главните действащи лица.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

През 60-те години писателят получава възможност да пътува в чужбина и въпреки бюрократичните трудности успява да се срещне със свои познати в Швейцария и Великобритания. През този период той вече развива бюргерова болест и затова повторната му визита в Лондон е с цел лечение.

На 10 август 1970 година Асен Христофоров завършва жизнения си път в къщата си в село Говедарци. Неговата история показва, че човешката воля е способна да се справи с превратностите на съдбата, пред които постоянно сме изправени.

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Асен Христофоров – ерудитът, който преживя Белене
4.9 от общо 7 глас(а)
Теодор Борисов
Доктор по съвременна българска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, занимаващ се с отношенията "спорт-политика" в социалистическа България. Съавтор на „50 места от българската история отвъд България“ и автор на „Как Цар Футбол превзе България“. Дългогодишен спортен журналист, работил в БТА и вестниците „Телеграф“ и „Меридиан Мач“. Възпитаник на НГДЕК „Константин Кирил Философ“.

Отговор