Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Всеки любител на военната история неминуемо се е сблъсквал с различните военни звания, наричани още рангове или чинове. Те служат за определяне на йерархията във въоръжените сили на всяка една държава. Макар в отделните езици да съществуват специфични названия, има и такива, които са се наложили трайно в европейската армейска традиция. В рамките на Северноатлантическият пакт (НАТО), към който България принадлежи, съществува обща система на званията, която служи за унифициране на различните наименования в чиновете на базата на една уеднаквена, стандартизирана йерархия. Въпреки това отделните армии запазват своите наименования на отделните рангове.

В следващите редове ще проследим откъде идват имената на военните звания в българската армия. За по-удобно ще започнем от най-ниския чин към най-високия.

Редник – думата има доста буквално значение и произлиза от думата редица. Това са войниците, съставляващи редовете на армията, заемащи най-ниското стъпало в йерархията.

Матрос – от холандското matroos – моряк. С този термин в холандския флот през XVII век се означавали всички най-нисши корабни служители, на които се поверявала общата работа по поддръжка на морския съд. В българския език влиза през руския, а в Русия е въведен от Петър I при създаването на руския флот през 1697 г.

Ефрейтор – произлиза от германската дума gefreiter. Терминът се появява през XVI век в Свещената римска империя. Гефрайтерите били привилегировани войници в състава на наемническите полкове на ландскнехтите и швейцарските пиконосци. Когато даден войник докажел своите качества по време на кампания, той бил издиган в „гефрайтер“. Званието означавало две неща – на бойното поле гефрайтерите заемали най-рисковите позиции в редиците, но извън сражение те се радвали на редица привилегии – по-високо заплащане, по-добри условия на живот и били освободени от някои задължения – например, не давали караул. В Третото българско царство се е използвало понятието „капрал“, който е с италиански произход  от capo corporale – т.е. глава на „тяло“ (в случая – отделение). Терминът все още се среща в англоезичните и френскоезичните страни като corporal.

Сержант – Званието произхожда от латинското servientem, т.е. служител и се отнасяло към приближен човек от личната свита на благородниците в Късната Античност и Ранното Средновековие, обикновено изпълняващ функции на охранител. През Възходящото средновековие, сержантите били придружители на рицарите, които имали специфично право на земевладение, регулирано от феодалното право. Институцията се появява през XII век в Англия по време на Плантаженетите и е прехвърлена от тях във френските им владения, а оттам и в самата Франция, след което се разпространява в останалата част от Европа. През Ранномодерната епоха постепенно се очертава като основно подофицерско звание и се разделя на различни подкатегории.

Първата настолна стратегическа игра за българската история е тук!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Мичман – Терминът идва през руския език от английското midshipman. Появява се в английския флот от времето на Тюдорите и с него се означава моряк с натрупан опит, който изпълнява определени задачи по средната част на палубата на ветроходните съдове. Използвал се само за моряци без офицерска подготовка и напомня на гефрайтерите, за които вече стана дума. След 1662 г., системата постепенно се изменя и мидшипманите стават младежи с определен социален статус, които се записват във флота за предофицерска подготовка. Системата е окончателно регулирана в началото на XVIII век и се очаквало момчетата да са служили като мидшипмани поне 3 години, за да могат да се обучават за офицери. Работата им била свързана най-вече с това да са слуги на капитана и другите старши офицери. Накратко това бил един вид морски кадет. В руския флот и оттам в българския, терминът се възприема като еквивалент на старшините при сухопътни войски.

Лейтенант – понятие с френски произход, което се появява през Средновековието. Идва от lieu – място, позиция и tenant – държане – т.е. – „този, който държи позицията“. В случая под държане се има предвид заместване, т.е.  лейтенантът е заместник на главнокомандващия. Именно поради тази причина като термин лейтанант е присъствал в различните части на военната йерархия – както сред нисшите, така и сред висшите офицери, за да обозначава заместник главнокомандващия както на отделните дружини/роти (напр. при наемниците), така и за целите армии (генерал-лейтенант). В чиновете използвани в Третото Българско царство лейтенант е еквивалент на поручик. Думата „поручик“ произлиза от „поръчение“ и означава офицер за изпълняване на поръчения като заместник на капитана.

Капитан – Терминът е с латински произход – от думата capitaneus – т.е. стоящ на чело (от лат. caput – глава), но в средновековната практика влиза през средногръцката/византийска дума – катепан (κατεπάν – стоящ начело). Впоследствие, смесвайки се със стария латински термин, бива обратно прехвърлено в capetanus, чрез който достига до съвременните европейски езици. Капитанското звание е едно от основните за Средновековието и Ранномодерната епоха. Използвало се е както за средния офицерски ешелон, така и за генералитета – капитан-генерал. През Средните векове, Ренесанса и Религиозните войни, капитаните са били командири на отделните наемнически отряди, служещи на съответните държави. Впоследствие те биват подчинени на по-висши рангове при окрупняване на полевите войскови подразделения. В своя военноморски еквивалент, различните рангове на капитана идват от делението на някогашните ветроходни кораби на рангове в зависимост от размера им.

Майор – понятието произлиза от френското majeur, което на свой ред идва от латинското maior – „старши“. Първоначално рангът се свързва със сержант-майорът, който е изпълнявал функции на помощник на висшите офицери при командване на полеви подразделения, но впоследствие сержант-майорът се превръща в по-нисшия чин „старши сержант“, докато майорът се обособява в отделен ранг.

Полковник – прякото наименование на това звание произлиза от думата „полк“ и буквално означава командир на полка. Самият чин има доста стар произход. През Средновековието, групиране на няколко роти/дружини (но да не се бърка с „дружина“ от Третото Българско царство – б.а.), се наричало „колона“. На базата на това, през 1534 г., крал Франсоа I въвежда термина colonel, като командир на големите войскови съединения – т.нар. Национални легиони с теоретична численост от 6 000 души. Две десетилетия по-рано, в Хабсбургска Испания се появява ранга coronel- т.е. „от короната“– офицер, който получава патент от владетеля за да свика войсково съединение – полк. Постепенно, двата термина се сливат – френският дава името на ранга, а испанският – съдържанието.

Бригаден генерал/ Бригадир – званието се появява през XVII век, когато бригадата постепенно измества полка като основно полево съединение. Първоначално, бригадите били съединения, съставени от няколко роти, които били част от полковете. В хода на Тридесетгодишната война (1618-1648 г.), все повече и повече полкове губели от численият си състав и в един момент някои полкове, които на хартия наброявали над 1200 души, всъщност имали по 300-400. Тъй като патентите на техните полковници не можело да се отнемат, а армиите имали нужда от ефективна сила,  полковете с недостатъчно числен състав започнали да бъдат обединявани в бригади, начело с бригадири. Впоследствие бригадата запазила ключовата си позиция на основно войсково съединение през XVIII век и била изместена от дивизията между 1815 и 1945 г.

Генерал – т.нар. пълен генерал води произхода си от капитан-генералите във Средновековна Франция. На базата на позициите и задачите на висшите офицери, още през Средните векове се създават под видове на това звание, които се затвърждават през Ранномодерната епоха – лейтенант-генерал, сержант-майор-генерал (дн. генерал-майор). Званието се е давало на висши командири, заемали позиция непосредствено под върховния главнокомандващ на въоръжените сили или на дадена полева армия. Самата дума идва от латинското generalis – общ – т.е. общ командир на всички войски. В Третото Българско царство, след 1897 г., званието пълен генерал се давало заедно с един от трите основни рода войски – генерал от пехотата, генерал от кавалерията и генерал от артилерията.

Маршал – терминът идва от старогерманското marhscal – „коняр“, и се използва за първи път във Франкското кралство, където с него се означавал надзорникът на кралските конюшни. Впоследствие маршалите се налагат като върховни главнокомандващи на армиите през Средновековието, като рангът им отстъпва само на този на владетеля, а във Франция и на т.нар. „принцове на кръвта“ – преките кръвни роднини на владетеля. В българската военна история маршалският ранг никога не е бил използван.

Адмирал – произходът на думата е от арабски. Амир ал бахр (командир на морето) била титлата, използвана от арабските морски командири през IX-XI век, след което тя била усвоена от норманите в Сицилия през XII век. След това арагонците я възприели, след завземането на Сицилия през XIII век, а от тях я взели генуезците, французите и кастилците, както и португалците. Думата претърпяла няколко лингвистични метаморфози, но в крайна сметка, някъде през XVI век, окончателно се утвърдил термина адмирал. Като ранг, адмиралът съответства на генералът при сухопътни войски. Военноморският еквивалент на сухопътния ранг маршал е адмирал на флота.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Откъде произлизат названията на чиновете в Българската армия
4.4 от общо 151 глас(а)
д-р Александър Стоянов
Роден на 13 ноември 1987г. в София. Завършил Националната Гимназия за Древни Езици и Култури (НГДЕК) „Константин-Кирил Философ“ с профил История. Продължава образованието си в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ със специалност История. Защитил е Магистърска степен по История на Европейската Експанзия и Глобализация в Лайденския Университет в Нидерландия. Доктор по история от Лайденския университет. Занимава се с военна история от 2005 г. Повечето му научни статии и текстове, както и магистърската теза и докторската му дисертация, са посветени на военната история. Предпочитан исторически период – Ранномодерна История (1453 – 1776).

6 КОМЕНТАРА

  1. Катепан имаме и ние през Второто царство, а преди това имаме и Капаган, което вече човек начело, но на правителството. Латинския произход съдържа и още по-други неща с нелатински произход та, .., стана ми интересно. че се сетих и за българските, старите, които ще ги дам като отделен коментар.
    „… Всъщност това са една малка част от званията в армиите, не само българската , друга голяма част са пък от древнобългарски произход, но за това не се знае май…
    „… В езиците на света звучат редица български думи: армия/от булгарското урма „всеобщо опълчение”/, бригада/от булгарското бриг „областно опълчение”/, солдат/ от булгарското солдаш „наемен войник”/, казак/от булгарското казак „доблестен рицар, сражаващ се без защитно снаряжение в знак на пренебрежение към смъртта и дал обет да не се жени до извършването на редица подвизи/, улан/от булгарското улан „тежко въоръжен рицар, гвардеец”/, хусар/от булгарското гузар „леко въоръжен кавалерист”/, шеренга/от булгарското чериг „войска готова да влезе в бой”/ и т. н.

    Българите са подарили на света не по-малко от две хиляди думи. Започвайки от чугун/от булгарското „чуен”/ и завършвайки с „олимпиада”/от булгарското „алам” – знаме/.
    https://boianimen.blogspot.com/2017/05/blog-post_15.html

  2. За древните български звания:
    „…- 9). БУЛЮМАР ШЕКЕ, ШЕК-АЛИП БУДИМИР, БАШИМИР, БАЛАМИР,БАЛАМБЕР(363 – 378 г.). Отново обединил целия Идел под своята власт. Станал първият цар от ВТОРАТА ХОНСКА ДИНАСТИЯ. По произход хонски военачалник от рода ДУЛО, взет на служба от Кама-Батир. Оженил се за дъщерята на Кама-Батир, ТУРАН-БИКА, която отначало не му харесвала заради наличието на монголоидни черти в нея…(булгарската аристокрация и особенно царските родове били изключително европеиди). Тази Туран-бика послужила като прообраз на приказната героиня Турандот, а Булюмар влязал в легендите на русинските предци под името „Будимир“.

    От негово време в общественното и държавно устройство се закрепили следните звания:
    – сабан – лековоъражен воин, опълченец, наемен войник.
    – бури(„вълк“) – гвардеец(по-късно почнали да ги наричат „улани“).
    – багаин – среден офицер, можещ да командва до 100 воини.
    – шад багаин – старши офицер , можещ да командва до 1000 воина(багаините можели да носят шлемове с бичи рога). От багаините нагоре длъжностите можели да се заемат само от аристократи.
    – тархан – крупен военачалник, можещ да командва от 1000 войника нагоре.
    – сабан тархан – командващ лековоъражените части, наемниците и опълченците.
    – джури тархан – командващ опитните тежковоъражени воини(рицари – от средата на аристокрацията).
    – бури тархан – командващия на гвардейските части.
    – багил(боил) – областен началник, генерал, командващ отделно подразделение до 10 хиляди воина.
    – бахадир, кермек – почетно звание за храброст и заслуги. Българската войска по правило била обърната с лице на юг и се деляла на „център“, „ляво“ и „дясно“ крило.
    – урус сабан – подразделение определено да започне атаката.
    – курен тархан – началник на дворцовото стопанство, обоза и министър на икономиката
    – капаган – военен министър и по правило глава на правителството.

    Булюмар пренесъл столицата на Идел от Поволжието в Кара Саклан(Украйна) в основаната от него ставка Кан-Балин(бъдещия Киев). Там и починал а киевския хълм където го погребали получил неговото име Шеке(„Щек“ или „Щековица“ по русински).“
    http://atil.blog.bg/history/2018/06/20/drevnobylgarskata-chinova-i-dyrjavna-sistema-blagorodnichesk.1613569

  3. В допълнение към изчерпателната статия мога да добавя, че практически всички военни звания в българската войска са взаимствани от руската армия, след Освобождението на България.

  4. Всущност цар Фердинант и цар Борис||| са маршали на германската армия. Цар Борис 3 е и маршал на Българската армия за Фердинант не съм сигорен. Казвам го единствено за обща култура. 😁

Вашият отговор на Благой Семерджиев Отмяна на отговора