Историческите възстановки и реконструкции са един от най-непосредствените начини да се доберем до живата история, до спомена за едни отдавна отминали времена и да се запознаем с начина, по който са живели онези преди нас. В България те набират все по-голяма популярност и затова по темата за възстановките, тяхното значение и роля в образованието, а и за историческите митове, разговаряме с Кирил Василев, Лазар Кьосев, Филип Авджиев и Любомир Цанков, членове  на Сдружение за антични реконструкции „Mos Maiorum Ulpiae Serdicae“.

На първо място бихте ли разказали на нашите читатели как възникна вашето сдружение?

Сдружението е основано от настоящия председател Владимир Попов с идеята в София да се създаде група възстановчици ентусиасти, които да се занимават с периода на Античността. В началото е било за ранна и късна Античност, но впоследствие се образува ядро, което работи основно върху късната Античност, по-конкретно IV-VI в. Причината е, че това е малко известен период за българските земи, второ е наистина интересна тема за разговор и дейност. Освен това в повечето случаи учебниците, по които учат българските деца и като цяло в книгите, които се издават, този период често се изпуска или претупва. За нас е важно пропускът да се запълни с информация и то достоверна. Много често се забравя, че тук е била Римската империя, държавност, цивилизация и според нас това трябва да се знае. Тук освен всичко друго, точно в този период са се случили събития, повлияли не само върху областта, но и цяла Европа.

Можете ли да дадете някои примери?

Това са да речем Готските войни, водили се точно тук на Балканите. Достатъчно е да отбележим битките при Марцианопол и Адрианопол, които са сериозен удар по Източната римска империя, по-позната като Византия. В културен аспект много малко хора са наясно с факта, че тук  в нашите земи, на нашата територия, е написана първата Библия на варварски език, Библия Готика, от епископ Улфил в Никополис ад Иструм, град намиращ се в близост до днешно Велико Търново, иначе казано село Никюп, което е много важно достижение за историята, но се пропуска в учебниците и някакси не е правилно.

 

Погребение на готски вожд чрез трупоизгаряне, фестивал Никополис ад Иструм „Нике – играта и победата“.

Също така нашествието на Готската конфедерация, така да я наречем, в българските земи има огромно значение и за самата Източна империя. Част от готите отсядат тук за постоянно и започват да оказват културно влияние върху империята, и всъщност доста хора в сдружението смятаме, че оказват едно хубаво въздействие върху етногенезиса на Първата българска държава. Колеги антрополози от Великотърновския университет са споделяли с нас, че според тях в състава на днешния ген на българите от 2 до 3 процента са скандинавска група, което няма откъде другаде да е дошло. Освен това те отъждествяват онези черти, които ние познаваме като славянски – русата коса и сините очи точно с наличието на тези германски племена по Дунав.

Бихте ли разяснили за нашите читатели името на вашето сдружение, какво означава точно?

Това е старото име на Сердика от онзи период – Ulpiae Serdicaе, а Mos Maiorum значи „завет на предците“, така че стилизирано може да се каже „Заветът на предците от Улпиа Сердика“. Това старо име идва от император Марк Улпий Траян, по чието време е основана и затова е предадена частта Улпия. Всъщност редица градове в България от римско време имат някакъв такъв придатък към името, който показва кой им е дал правата. Примерно античното име на Хисаря е Диоклецианопол.

Вашите възстановки са посветени на конкретни исторически събития или повече акцентирате върху бит, начин на живот, социални взаимоотношения?

В някаква степен покриваме наистина всичко, но акцентът не е толкова върху събития, колкото върху цялостната картина. Събитията най-вече се представят по време на фестивали или други организирани прояви. Много се стараем самите фестивали  да се провеждат на местата, на които са се случили събитията. Фестивалът в Девня, който започва да става ежегоден, носи името Марцианопол, съответно този на който сме домакини до село Никюп, архитектурният резерват Никополис ад иструм, също се казва така и това запазва възможността да работим върху дадено събитие, но по време на фестивалите винаги се показва бит, занаяти, военно дело и други различни прояви на културата от онзи период включително ритуалистика.

Забелязах на вашата страница във фейсбук, че имате и международни участия. Какво носят те и по какъв начин обогатяват дейността ви?

Ние четиримата за момента сме участвали единствено на фестивала в Меджидия, Румъния. Там се срещаме основно с румънци, унгарци, групи главно от района и близките му държави. Няма да е прехвалено да кажем, че нашето ниво е много високо, защитаваме го с всяка изминала година, търсят ни за участия и контакти. Много често започнаха да се обръщат към нас за сравняване на информация, за източници и се забелязва добро отношение към нас и  българските групи като цяло. Иначе най-голямото събитие с международен авторитет, на което се озоваха членове на сдружението беше тази година в Австрия, т. нар. фестивал Карнутум. Това е селище на около 30 км. от Виена и е било известен център по време на Римската империя.

Като говорим за историята на този период, кои са някои от най-големите митове, свързани с Рим, преобладаващи сред българската публика?

Владимир Попов като Понтифекс Максимус.

Нека вземем ролята на варварите при падането на Римската империя. Истината е, че римляните просто банкрутират в един момент. Друг голям мит, с който ние сериозно се борим, е изключително грешното разбиране, че варварите са някакви полуголи облечени в козина диваци. Просто няма варварски народ в Европа, който да е бил беден на култура и находките го доказват. Това са митове, създадени от силните на деня, в случая Рим. Още от зората на тази империя се пише как варварите си хапят щитовете в битка, цапат се с бои, неуки са, безписмени са, без морал, но няма как това да е така и да останат тези народи устои за по-късна Европа.

Също някои от най-характерните черти на римската армия, останали в история, всъщност са взети от други народи, примерно прословутото тестудо на римските легиони е взето от келтите. Благодарение на Холивуд обаче, когато човек види римлянин си представя легионера с правоъгълния щит и лентовата броня, но не е такъв случаят. Късните римски войници нямат нищо общо с този образ, пък дори и ранните.

В този контекст защо според вас образите на римляните във филми и сериали не са исторически достоверни?

Наложен образ плюс липса на необходимите бюджети. Също така по една или друга причина не се канят много възстановчици във филмови продукции. Едно от нещата, което води до налагането на тези образи е, че когато една филмова компания създаде количество реквизит за един филм в дадена епоха впоследствие той не се унищожава, а се запазва и остава като готов реквизит за следващи филми в тази епоха, което пак опира до финансовата част, но не само там е проблемът. Не трябва да забравяме, че киното е експресивно изкуство, то набляга на зрителя и трябва да е много пищно, а реалният начин, по който е изглеждал един човек от онази епоха не е кой знае колко невероятен.

А какво мислите по въпроса за реставрацията на крепостите в България? Има ли правилен метод?

Няма как да има правилен метод, защото обстоятелствата на различните места са различни. Може би трябва да се гледа с каква цел би се направил един строеж, едно подобрение, една реставрация. Ако е за туризъм може да се възстановят някакви части крепостите, които да привличат хора, но ако говорим за културно наследство без някакви сигурни данни няма как да се работи, просто е излишно, защото накрая се създава един друг продукт и не може да се каже, че това е съответната крепост и че така е изглеждала.

Готи срещу римляни от фестивала „Dapyx“ в Меджидия (Румъния).

Надеждата ни е да се възстанови каквото може и ни се иска да сме част от това, било то с един фестивал като гости, както например при Никополис ад иструм. Този архитектурен паметник е много богат и красив. Кметицата на село Никюп Йорданка Атанасова ни се доверява вече три поредни години да правим фестивала там и смея да твърдя, че с това макар и за два-три дена районът се съживява, хората идват да почерпят от историята от първа ръка, полезно е и за икономиката, въобще някакси се връща животът на едно такова място, което иначе буквално е изоставено, въпреки важното му значение за местната история.

Как си набавяте необходимия инвентар за реконструкциите?

Поръчваме от различни майстори, които са сред най-добрите в България и постоянно работим с тях, други се купуват по интернет, а някои от нас са доста талантливи в изработката на изделия като плетени ризници или обувки тип калцеи. Имаме хора, които са добри в изобразителното изкуство, имаме дърводелец.

Оръжията остават една от най-скъпите екипировки и най-трудно се набавят, защото е много сложно да уцелиш точно откъде, от кой майстор или магазин да си поръчаш нужното, съответно нашият период е труден, защото находките все още са малко и не напълно запазени. За оръжията гледаме да залагаме на доказано качество, т.е. на майстори, които са показали умението и знанието да направят една качествена реплика или поръчваме от Западна Европа от съответните магазини през интернет.

Какво бихте посъветвали човек, който тепърва иска да се занимава с възстановки?

Женска антична мода от фестивала „Нике – играта и победата“.

Първо той трябва да реши сам за себе си с кой период му се занимава, не може да заложи на всичко. Това е скъпо занимание, изисква много време, много проучване. Трябва да разбере кои сдружения или конкретни хора се занимават с дадения период, да се запознае с тях, да отиде на събития, да види какво ще му хареса, какво няма и оттам да започне бавно и постепенно да изгражда и надгражда своите участия, инвентар и знания (въобше всичко свързано с възстановките), защото тези три неща вървят ръка за ръка.

Друг съвет – в момента на първи досег с това занимание човек трябва да опразни съзнанието си напълно за това, което знае до момента, т.е. трябва да започне да трупа знания и да си създаде правилния образ за епохата и другото което е, да сложи една преграда с модерната култура – филми, игри, арт и пр. Ако не си направиш изследването или не се довериш на някого, който вече е име в средите и може да ти каже как са били нещата, по-хубаво не се занимавай, трябва да се изследва, с бавни темпове, но сигурни крачки.

За финал, смятате ли че чрез вашата дейност историята става по-достъпна, по-интересна за хората?

Едно е да четеш дебелите книги по история, съвсем различно е да изживяваш тези неща. И това е много важно, защото повечето деца и студенти затова бягат от историята, защото като видят начина, по който  тя се предлага – дебелите книги, които отблъскват, написани сухо и си казват историята не е интересна, а всъщност тя е много интересна и историческите или античните възстановки се явяват в най-подходящото време, в което могат да накарат много ученици и студенти да заобичат, да харесат история и да я покажат по най-автентичния начин.

Всъщност това е нашата романтична мечта както и на наши колеги, които са се хванали сериозно да изследват тази част от историята и да я пресъздават, а именно да бъдем нещо като източник на правилна информация и като цяло образователен орган, който се занимава сериозно с история.

 

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Мартин Чорбаджийски
Мартин Чорбаджийски е бакалавър по „Международни отношения“ и магистър по „История“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той е бивш председател на Студентския дипломатически клуб при Университета и бивш заместник-редактор и автор в студентските списания „International“ и „Международник“. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.