Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

„Ангел си няма стара майчица

негова майка Стара планина…

Ангел си няма млада булчица

негова булка  – тънка му пушка

Ангел си няма дребни дечица

негови деца – ситни куршуме…”

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Хаджи Йероним е предрекъл:  „тази песен ще преживее султанското царство,  срещу което се е борил и ще влезе в царството на вечността”

Безброй са безстрашните българи, пожертвали дом и семейство в името на една по-висша кауза. Отдадени на борбата с вековния мъчител на народа, те извършват героични подвизи и водят епични битки. За тях Балкана станал дом, а дружината – семейство.

Паметник на Ангел войвода в Първомай
Паметник на Ангел войвода в Първомай

Един от тях е Ангел войвода – страшилището, пред което цяла Хасковска и Пловдивска кааза треперели. Защитникът, на който българите се уповавали и вярвали. Няма как да Ви опишем целия му живот и всичките му подвизи в една статия. Това са се опитали да направят десетки автори в своите книги. Вместо това ще Ви разкажем за някои от най-смелите му подвизи.

Ангел Стоянов Кариотов се родил в днешното село Драгойново през 1812 година. Семейството му било многолюдно и бедно, а малкия Ангел станал овчарче съвсем рано. Много са версиите затова защо е станал хайдутин. Една от тях гласи, че турците редовно му крадели овцете и си правели курбан с тях пред него. Момчето нищо не можело да направи, но събирало омраза в себе си. Друга история разказва, че турците убили баща му и отвлекли годеницата му. Третата известна е, че е изнасилили сестра му, а за отмъщение той убил насилниците и изложил телета им на селския  мегдан, като поръчва на попа да напише  че „това очаква всеки, който посегне на българска жена”. Не е сигурно какво го е накарало да вземе това решение, но то със сигурност преобърнало живота му.

Отначало събрал няколко мъже, на които също като него им омръзнало от безчинствата на турците. Пътят им в планината ги срещнал със селянин, на когото трима помаци му крадели овцете и го изнудвали за пари. Не стига и това, а взели сестра му, за да я направят кадъна. Тогава с двама от своите мъже войводата се скрил в храстите да зачакал помаците да се появят отново. Когато дошли, селянинът дал знак и и тримата паднали убити. След още няколко такива случки османлиите предприели мерки. Хасковският полицейски началник мислел, че лесно ще се справи с малката дружина и взел само 20 войника. По пътя чули гайда и помислили, че са попаднали на сватба, но видели сам гайдар…

След като гайдаря се приближил достатъчно, извадил пушката си и я насочил към началника, питайки го къде отива и кого търси. Османлията нямал време да реагира, защото от храстите се подали още дула. Когато се видял притиснат казал, че търси Ангел войвода. Ангел излязъл пред турците, за да разбере защо го търсят. Пребледнял, полицейският началник, слязъл от коня си и обяснял, че работата му е да преследва хайдутите и моли да бъде убит, но да не става за посмешище. Войводата го оставил жив и здрав, но срещу дума, че никой повече няма да преследва дружината.  След случилото се дълго време никой не посмял да тръгне срещу Драгойновския войвода.

След като умирил Хасковската кааза, той обърнал поглед към одринско, където бейовете превъзхождали по жестокост и насилие хасковските. Беят на Одринско събирал данъка чрез една арнаутска шайка, която измъчвала населението. Самият той живеел в Цариград. Войводата разбрал, че ако убие арнаутите няма да спре тази беда. Затова с двама от най-верните си хайдути заминал за Истанбул. Дегизирани като калайджии стигнали до едно малко пристанище. Там обаче били разпознати от един хасковски турчин, което ги накарало да побързат. Така по погрешка се качили на кораб, който пътувал за Бурса. Когато разбирали това, вече било късно и нямало как да се върнат назад. Вързали капитана и го заставили да обърне за Цариград. На пътниците казали, че имало задача, която да свършат там и не търпяла отлагане. На брега на столицата слезли трима продавачи на добитък с фесове и шалвари. Няколко дена те обикаляли, за да търсят бея и намерили магазина му на чаршията. Знаели, че тримата лесно ще се справят с него, но искали да вземат златото и да го върнат на сиромасите.

Това било изключително трудна задача, защото желязната му каса се намирала в къщата му, а там било трудно да се влезе, без да види някой от слугите. Така те измисли план, в който саморазправата била краен вариант. На сутринта влезли в магазина му с предложение да сменят за пари златни и сребърни монети, но им е неудобно да покажат стоката публично. Беят като видял това си помисли, че монетите са крадени и че можел да ги вземе на безценица. Затова ги поканил в дома си. Вечерта хайдутите отишли в къщата му и слугите ги въвели в кабинета на господаря си. Турчинът заповядвал да им занесат кафе и да не ги безпокоят повече. Щом останали сами Ангел и другарите му вързали бея и поискали да им каже къде е ключа за касата. Той привидно се съгласил, но след като отпушили устата му  се развикал за помощ. Тогава един от хайдутите ударил турчина смъртоносно. Намерили сами ключа, взели златото, а слугите ги изпратили чак до вратата.

Надпис на камък край местността, в която се предполага, че Ангел войвода поема пътя на хайдутството
Надпис на камък край местността, в която се предполага, че Ангел войвода поема пътя на хайдутството

Още същата вечер  напуснали Цариград и  край Хасково се срещнали с дружината. Голяма била радостта на четата, но те не знаели, че одринският бей се оказал наистина високопоставен човек. Веднага на следващата сутрин дирите им били открити и местността, в която се криели била обградена от 1200 души войска и башибозук. Дружината разбрала, когато вече било прекалено късно и обръчът около тях започнал да се затяга. Тъкмо когато бинбашията бил готов да подаде сигнал за атака, вместо хайдути той видял едно момче с бяла кърпа да се подава от храстите. Голяма била изненадата на турците, виждащи приближаването на младежа , с вдигнати към тях ръце. Този млад мъж имал важна задача – да се срещне с бинбашията и да му предаде една бележка от Ангел, написана с молив. Пратеникът на хайдутите дал бележката на турците след обичайните поклони и поздрави, отместил се настрани и се обърнал към баира отсреща, където били другарите му. Тогава се чул гърмеж и кучето, което било в краката на военноначалника изкимтяло – куршумът  опърлил козината му от главата до опашката. Един от турците вдигнал ръка, като за команда за атака, но бинбашията го спрял. Втори куршум изсвистял  и този път свалил позлатения полумесец на войсковото знаме. Главнокомандващият запазил самообладание, но през умът му минало написаното на бележката:  

С първия куршум ще умеря хрътката, с втория – полумесеца на знамето ти, а с третия ако не върнеш аскера – твоята глава”. Усетил, че войводата вече го държи на мушка, се обърнал и дал знак за връщане пред смаяните погледи на башибозука и хайдути. Когато поляната вече се опразнила и аскерът бил далеч, един от старшите офицери попитал какво е пишело на бележката, а бинбашията отговаря „Че всичко се оправя, само пробитата глава не може”. Башибозукът, обаче останал и нападнал четата, но скоро бил обезкуражени от точната стрелба на Ангеловите другари. Обсадата останала цял ден, но вечерта хайдуте, преоблечени като даалии, успели да се измъкнат и стигат връх Драгойна. Там преброили златото, което по-късно щели да раздадат на селяните, които да знаят, че „над каймакани и субашии, над паши и везири има Ангел войвода” .

Ние българите често се възхищаваме на чужди герои и рицари. Не трябва да забравяме обаче, че в нашата родина също са се раждали и се раждат мъже и жени, извършили несравними подвизи, достойни за възхвала. Това е само част от историята на Ангел войвода, но тя е достатъчна, за да разберем, че той е един от многото такива българи. Нека си спомним техни истории и завети. Нека се преклоним пред смелостта и светлата им памет.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Ангел войвода – закрилникът на Родопите
4.6 от общо 143 глас(а)
Нели Великова
Нели Великова е завършила Академията на МВР , специалност “Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред”. Тя е на 24 години и е родена в Силистра. Интересува се от фолклор, спорт и българска история. Силно се вълнува от древната и средновековна българска история.

6 КОМЕНТАРА

  1. Нели Великова, уважавам труда ви, статията е добра, макар че доста от сюжета сте ползвали по книгата на Николай Хайтов „Ангел войвода“. Няма лошо. Нищо лошо и за Ангел войвода – смел хайдутин и закрилник. Прекланям се, чест и почитания за такъв човек! Но песента, която цитирате, както също и Николай Хайтов я цитира, не се отнася за този Ангел войвода. Когато бях малка ученичка в училище по това време изучавахме и текстовете на народни песни /български фолклор/. Четейки урока си на глас, а то се случи точно тази песен, моята баба като ме слушаше и каза, че тази песен е написана за Ангел войвода, който се пада мой пра-пра-дядо. И по-точно – дядо на моя дядо Михал. Дядо ми се казваше Михал Димитров Ангелов. Името на дядо ми, разбира се на никого нищо не говори. Той е починал млад – на 45-50 години. Но той е разказвал на баба ми Стана за своя баща и съответно за своя дядо Ангел. Баба ми Стана и дядо Михал са бежанци от Одринска Тракия. Селото им се казва Пенека, чисто българско село. Напълно възможно е там в Странджанско също да се е подвизавал някой Ангел войвода /ако не е този, за който пишете, че е шетал и по Одринско/. Бащата на моя дядо е разказвал на сина си Михал за тази песен, и че като е бил 8-годишен е видял как носят главата на войводата, неговия баща, набучена на кол… Не знам много подробности, както виждате всичко се носи от уста на уста като едно предание. А аз бях малка и не си давах сметка, че трябва да запиша тези спомени на моята баба. Сега след толкова много години съжалявам за това! Но песента е написана за ТОЗИ Ангел войвода – пра-пра-дядо ми. Вярвам на моята баба, защото тя беше неграмотна, песните, които пееше и приказките, които разказваше не ги беше чела никъде! Тя беше живият живот! Нямала е никакъв интерес да се хвали и да си съчинява истории. По време на соца в института, където работех ни посети Николай Хайтов. Разказваше ни основно за гроба на Левски. По време на разговора в отговор на зададени въпроси се включих и аз, измествайки темата, с един въпрос за книгата му „Ангел войвода“ – „Имал ли е Ангел войвода наследници?“ Уви, нямал е наследници, както каза г-н Хайтов. Тогава след беседата при разговор с него му казах, че Ангел войвода има наследници и му показах правено от мен родословно дърво, в което изреждам двете деца на Ангел войвода – Димитър Ангелов и Златка Ангелова – по мъж Челебиева /, а оттам и цялото родословие, което бях успяла да намеря, най-вече в гр. Царево, където се е установила родата – имена, адреси и т.н. Всички са знаели за тази песен, по думите на моите близки. Г-н Хайтов каза, че в България е имало много войводи, някои от тях са се казвали Ангел. Да, съгласих се с него, но песента не е за всички, тя е за определен човек и това очевидно не е за този Ангел войвода, за когото пишете. Тогава той ме помоли да му дам родословното дърво за да го провери и разгледа с изричното обещание да ми го върне и да ми се обади за резултатите. Аз нямах друг екземпляр, не бях подготвена, тогава нямаше свободно копирни машини, а и просто не се бях сетила, че може да го иска. Съвсем наивно и доверчиво му го дадох. Както и да е. Родословното ми дърво изчезна, никой не ми се обади през следващите години, аз самата забравих и така се разми всичко! Вече не мога да възстановя всичко – адресите се загубиха, възрастните хора-свидетели вероятно вече на са между нас, ние сме се разпилели из цяла България… Затова трябва да говорим и да разказваме на децата си всичко, за да се помни! Но – никой никога повече не съм чула да спомене в творчеството на Николай Хайтов, че е писал книга за Ангел войвода…. Както и да е. Всичко това го написах не да търся и ровя в историята /не защото не ме вълнува и интересува/, а защото самата аз зная много малко неща за моя пра-пра-дядо, за съжаление!… Какво мога да разкажа аз за него, с какво да се похваля? – нищо! Уви, безкрайно съжалявам, че не съм проявила интерес на времето! Но всички в родата си го знаем и това ни прави горди! Останала ни е само песента – такава, каквато по памет я зная от моите лели. А тя е:
    „Ангеле бре, войводо де,
    коя е твойта майчица?
    – Моята майка е зелената гора!
    Ангеле бре, войводо де,
    коя е твойта булчица?
    – Моята булка е тенката пушка!
    Ангеле бре, войводо де,
    кои са твойте дребни дечица?
    Мойте деца са ситни куршуме,
    гдето ги пратя работа ми свършват
    и назад не се връщат!…“

  2. Това,което пише Н.Хайтов за истинският Ангел войвода е твърде спорно.Казвам това,защото в личен разговор с него той бе озадечен от фактите,които му предоставих,относно допуснатите грешки.Повече от достоверно е,че войводата не е роден в с.Драгойново,а в с.Новаково,Асеновградска община,което и лично Хайтов признава.Това и още ред обстоятелства,които не отговарят на истината,самият автор бе склонен да поправи в следващи издания на сборникът за известните наши хайдути,което за голямо съжаление така и не стана.Това,разбира се по никакъв начин не може да промени истината за събитията и живота на войводата.

  3. Пиша книга за Ангел войвода от с. Новаково. На моя дядо Петко Майка му пра баба Атанаска умря на 104 години,казваше на всички наследници, че майката на Ангела е Калоферова и е живяла до дълбока старост.“Не хвърляйте фишек срещу Руснака!“- това са думи на пра бабата. Пръв за произхода на Ангел войвода е писал Хр. Ботев. посетихме музея и „За Ангел войв. от с.Новаково тъй и на Родопа кат него равен нямаше. Стихотворението за Чавдар първоначално е писано за Ангел, но като обобщаващ образ е Чавдар- Това може да се прочете в книгата „Народни закрилници“ 1955год.
    до днес открих повече от сто източника за произхода му.В книга за Дълбок Извор изд.2015год. от Проф. в УНСС се споменава, че майката е от Новаково.

  4. Инж. Андрей Димитров Калоферов баща от с. Новаково ,майка от Долно Райково кв. Смолян

    В допълнение на писането за Ангел войвода от приятеля на баща ми акад. Н. Хайтов,защото те стават приятели още когато напуска Лесничейството в Девин и Димитър Калоферов му връща пистолета за спомен до края на живота му,като велик писател „Родопист“! Имам писмо оригинално подписано от самия Хайтов в което 1967г. до кмета потвърждава че е от село Новаково! Много малко ми остава да намеря още едно писмено доказателство за родителите на Ангел войвода, на който съм направил портрет 2012г.

  5. Здравейте…няма да казвам какво знам за Драгойново и какво ме свързва със селото,само ще напомня,че дори да е родом от Новаково,разстоянието до Драгойново е около 20 км по козите пътеки.Овчарите по онова време са вървели много повече,така че е възможно да е имало махала от овчарски колиби между двете села и там да е роден войводата!Възможно е и да е роден на място,което тогава се е напичало Новаково!!!Според мен не е толкова важно къде е роден,а е важен приносът му за Национално-Освободителното Двежение!!!Поклон пред героите,посветили живота си,за до можем ние днес да се наречем Свободни

Вашият отговор на Инж. Андрей Димитров Калоферов баща от с. Новаково ,майка от Долно Райково кв. Смолян Отмяна на отговора