Атанас Буров е една от най-любопитните личности в политическия и обществения живот на Третото българско царство. Роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица, Буров оставя трайна следа с дейността си на банкер, индустриалец, политик и държавник. Негови роднини по майчина линия са борецът за църковна независимост Иларион Макариополски и писателя Стоян Михайловски.

Буров е дългогодишен член на Народната партия и един от радетелите за създаването на Обединената народно-прогресивна партия. Акционер в Българската търговския банка (1919-1923 и 1940-1946), няколко пъти министър и народен представител.

Любопитен щрих от биографията му е, че при обявяването на Балканската война, той ускорено завършва Школата за запасни офицери и според някои източници е единственият действащ депутат, записал се за доброволец. Буров взима участие в боевете при Чаталджа, като след войната е отличен с орден „За храброст“, заради поведена атака „на нож“, при която едва не намира смъртта си. След демобилизацията се завръща в политиката, първоначално с поста си като подпредседател на Народното събрание, а след това и като министър на търговията.

След 9 септември ключовата му роля в политическия и обществен живот на страната спира да е факт. Става жертва на репресиите, като първоначалната присъда от Народния съд е отменена. През 1945 година той е за кратко на свобода, впоследствие интерниран в лагер, а по-късно и осъден да излежи 20-годишна присъда в Пазарджишкия затвор. Именно там той умира на 15 май 1954 година.


 

1. „Партията е един инструмент необходим при всяко конституционно-парламентарно управление. Да се отрекат партиите, то е равносилно да се отрече демокрацията в управлението, да се спре парламентаризма… Пазете се господа от тези формули на безпартийност, защото са много удобни, а всяка формула която е удобна лично, почти винаги е против морала, против дълга на човека…“

2. „Когато една обществена класа, която господства и управлява в дадена епоха престане да има туй чувство, когато тя престане да бъде полезна на обществото на което тя служи, тя понася участта, която понася всеки орган в един организъм, когато престане да работи: тя почва да се изражда щом престане да служи на обществото.“

3. „Въобще българинът и по-специално селската маса поради вековното робство под турците, е свикнала всеки да разчита на себе си. Българинът е станал ценен като личност, но слаб за всяка обща акция…“

4. „За всеки здравомислещ човек е ясно, че преди да делиш богатството, трябва да го създадеш.“

5. „Голямата задача на едно управление е да се създадат начини, чрез които могат да се натрупат повече блага, повече богатства, за да може да се увеличи общото, а оттам и частното богатство.“

6. „Едно производство засилено изисква като условие предварително едно работничество издигнато, едно работничество обезпечено материално, издигнато културно, което да чувства интереса, който има самото, да запази и засили производството.“

7. „Ние, обществениците, спим, когато трябва трескаво да работим, прекарваме в удоволствия, когато трябва да носим мъчителния кръст на политиката.“

8. „Над отделните класови интереси, над отделните политически амбиции стоят големите интереси на българската държава.“

9. „Трябва да възпитаме децата на България в свещена омраза против лъжата и безчестието. Само върху тази здрава основа ще изградим бъдещето на България.“

10. „Не се насажда родолюбие и сцепление в един народ, ако не се култивира у него съзнанието на общността и ценността на неговото битие. Не се подготвя едно добро бъдеще, като на едро се отрича миналото.“

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Мартин Чорбаджийски
Мартин Чорбаджийски е бакалавър по „Международни отношения“ и магистър по „История“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той е бивш председател на Студентския дипломатически клуб при Университета и бивш заместник-редактор и автор в студентските списания „International“ и „Международник“. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.