Кои са първите асоциации, които изникват в съзнанието ви, когато чуете 9-та пехотна Плевенска дивизия? Нечувана храброст и себеотрицание? Чутовен подвиг? Дойран? Генерал Владимир Вазов?
Колко от вас се сетиха за числото 5 167 ? 5167 са героите, които виждат близките си за последно, когато дивизията поема по своя славен път.
Хълмистите поля край Дойран са сред върховете в българската бойна слава. Същата тази слава, с която ние толкова много се гордеем… Същата тази слава, която е съградена от много български кости… Същата тази слава, която осакатява хиляди хора и семейства…
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец – той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.
Надали и самият дядо Вазов е подозирал, колко брилянтен ще е стихът му днес, на фона на гробището на една от най-прославените ни дивизии – 9-а пехотна Плевенска…
След войната, самият генерал Вазов подема инциатива за изграждане на мемориален паметник на дивизията. Проведени са два конкурса. Конкурсното жури заседава в Плевен от 8 до 10 май 1936 г. В неговия състав са видни запасни и действащи генерали, плевенският кмет инж. Никола Маринов. От Министерството на войната са командировани известният художник, професор Димитър Гюдженов и скулпторът Михаил Михайлов. Разгледани са 52 проекта. Журито, начело с генерал-майор Недев решава: “Първа премия не се дава, поради това, че не е намерен проект който идейно, художествено, технически, градоустройствено да е разрешил задачата напълно и изчерпателно”. Генерал-майор Недев призовава дори да бъде проведен международен конкурс, за да се излъчи достоен проект за мемориала. Организирана е и парична лотария. Предвижда се отпечатването на 500 000 билета на обща стойност 5 милиона лева. Само за около три месеца са пласирани лотарийни билети за около 3 милиона лева. Цар Борис лично дарява 20 000 лева за това благородно дело. Предвиденият нов конкурс за 13 август 1941 г. отново е отложен, този път за 13 декември с мотивировката “…да се даде възможност на повече участници и за по-завършени проекти”. Това ново отлагане ще се окаже фатално. Нови дискусии по градоустройствения план, както и военновременната обстановка оставят нереализирана една благородна идея, напълно забравена в последвалите я десетилетия.
Днес сме в навечерието от 100-годишнината от Дойранската епопея. Какъв по-добър момент, за да възродим и доведем до край благородното дело на генерал Вазов?
Дойран, наши дни
А за победителите… За победителите днес в Плевен напомня само една скромна плоча с надпис „В памет на героите от 9-та пехотна Плевенска дивизия“… И техните гробища край Дойран днес…
Ах, да! … Естествено! … и Славата …
„… и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми!“
Приятели, разчитаме на всеки един от Вас! Това е блогът на г-н Красимир Петров, в който е описана много подробно цялата история на идеята на генерал Вазов за мемориала. Това е групата във фейсбук, в която набираме привърженици на инициативата. А това е петицията, която призовава към завършване на благородното дело. Молим Ви, потвърждавайте подписите си от електронните си пощи, след като подпишете петицията! Благодарим Ви за подкрепата!
